Трансформация чрез облачни ERP

Трансформация чрез облачни ERP
В сферата на бизнес софтуера много неща се промениха през последните години. Една от тези промени е, че компании от среден и голям размер започнаха да търсят и да разчитат на опции, свързани с облачните изчисления (Cloud Computing). Един добър показател за това е, че много от големите имена в бранша също започнаха да разполагат ERP продуктите си на този пазар – Oracle, Epicor, SAP, Microsoft. Други по-малки фирми също имат облачни предложения за средни по размер организации. Облачните ERP системи са известни и под наименованието софтуер като услуга (SaaS).

 

Данните на Forester Research са, че SaaS ERP системите са заемали едва 2% от общия ERP пазар, но до 2015-та се очаква цифрата да нарасне на 4%. Не е зле като се има предвид, че ERP не е продукт с къс цикъл на продажби. Дали обаче софтуерът като услуга ще се окаже полезен за индустрията в дългосрочен мащаб? Разработката на софтуер е доходен и бързо растящ бизнес от години. Участниците на този пазар обаче се питат дали новата SaaS вълна ще подкрепи или, наопаки, ще намали възможностите за печалби. Въпросите, които могат да бъдат зададени по темата, са многобройни, но от всички най важните са: Колко мащабно е разместването? Ще промени ли то основните правила на софтуерния пазар? Как големите, средните и малките фирми ще могат да се впишат в тази ситуация?   Засега за софтуера като услуга може да се каже, че е стъпил здраво едва в няколко области, най-големите от които са CRM и решенията за съвместна работа. Очаква се обаче през следващите няколко години SaaS „модата“ да обхване на практика целия бранш. Свързаните с интернет функционалности като съвместната работа и софтуерните ъпгрейди със сигурност се чувстват по-добре в облака.   В същото време обаче, въпреки че някои компании ще се ориентират изцяло към модела „… като услуга“, дори един  бъдещ10-процентов ръст на този пазар може да доведе до сериозни промени при традиционния пазар.

Кои ERP приложения са по-узрели за облака?

Както вече споменахме анализаторите твърдят, че системите за продажби, CRM системите и системите за съвместна работа винаги са били топ кандидатите за облака. Те плътно са следвани от системите за управление на човешкия капитал (HCM), които подпомагат HR мениджърите бързо да идентифицират и управляват подходящите служители. Според Forrester Research облачните HCM ще продължава да расте, следван от софтуера за управление на финансите. Управлението на веригата за доставки е следващата област, в която компаниите постепенно започват да избират софтуер по SaaS модела. След всичко изброено дотук спокойно можем да добавим, че всяка нова технология е потенциално готова за облака.    Клауд базираните ERP системи могат да бъдат с много различни функционалности и компаниите могат да избират кои от тях да внедряват. Средните и големите компании, които използват облачни ERP системи, обикновено не го правят в тяхната пълнота, а като начин да надграждат вече съществуващите си ERP системи с допълнителна функционалност. Например една такава компания може да използва облачно базиран инструмент за набиране на персонал, с който да подобри работата на HR отдела, без да се налага да ъпгрейдва вътрешните системи. Просто  облакът е лесен начин за добавяне на липсващи функционалности. Средните по големина организации също предпочитат по някакъв начин да не правят разходи за хардуер и неговата поддръжка, типични за големите ERP реализации, но да имат необходимите им бизнес функционалности. За производствени компании с под 100 служители, хардуерът съставлява около 23% от бюджета, твърди Робърт Паркър от анализаторската компания IDC. Когато се стигне до 5000 служители, този дял става 35%, а при над 10 000 процентът спада драстично – до около 20%. Според тези цифри облачните ERP решения са икономически привлекателно предложение за компаниите със среден размер (разбира се с уточнението, че подобни размери за български компании са немислими).

Спестяване на пари без жертване на функционалности

И все пак. Какво се случва, когато една компания трябва много бързо да заработи с някои основни ERP функционалности (най-вече финансови), поглеждайки към облака? Три-четири месеца по принцип са един доста кратък период за придобиване и обучение за работа с например една счетоводна система, когато става въпрос за традиционния подход. Облачните ERP технологии биха могли да отговорят на подобна времева рамка. Обикновено след няколко бързи оценки на съществуващите предложения на пазара и какви функционалности предлагат те, всяка фирма с „постен“ ИТ персонал би могла да започне работа с ERP. Възможността за отдалечен достъп до някоя облачна ERP система е още една добра причина да се помисли за бизнес софтуер, базиран в облака. В общи линии едно е ясно – Cloud ERP могат да осигурят много добра функционалност и скалируемост на средните компании, без да бъдат собственици на софтуера и без да са отговорни за неговата поддръжка.    Въпреки своите предимства, базираните в облака ERP системи не са за всеки. От анализатора Форестър отбелязват, че една от причините организациите да не се доверяват на облачните системи, е, че не са пълнокръвни и не разполагат с широчината и дълбочината на традиционните. В отговор на това големите ERP доставчици като SAP и Oracle започват да предлагат базирани в облака версии на техните ERP функционалности, така че да могат да се добавят облачни приложения към съществуващите лицензирани пакети. Повечето компании осъзнават, че светът на бизнес софтуера ще бъде хибриден – микс между SaaS в някои области и традиционни внедрявания в други.

Някои от основните въпроси,

които могат да се зададат, когато се обмисля възприемането на облачно базирано ERP:

  • Дали облачният продукт отговаря на вътрешните фирмени ИТ стандарти. Понякога се случва облачните ERP функционалности да бъдат искани от бизнеса, без в този процес да бъде въвлечен ИТ отделът. „Бизнес хората, които не са обучавани на ИТ стандарти и практики, вземат решения без напълно да осъзнават въздействието на избора, който правят – твърди  Пат Фелън, ERP анализатор в Gartner. – Бизнес ориентираният екип за селекция на бизнес софтуер рискува да вземе решение, което да има отрицателно въздействие върху компанията като цяло.“
  • Дали е възможна интеграцията на облачните ERP  функционалности с on-premise софтуерните приложения. Една компания започва да използва облачни приложения, за да добави бизнес функционалности, от които има нужда, като например CRM и HCM (управление на човешкия капитал). „Изведнъж“ обаче цялото разнообразие от тези облачни приложения се налага да бъде интегрирано. Тогава се разбира, че новите облачно базирани услуги не могат да се справят с интеграцията. В две скорошни проучвания на TechTаrget се вижда, че прилагането на интеграция в облака е най-важният проблем на софтуерните архитекти. За 2013-та много от респондентите в тези проучвания са заявили, че са пренебрегвали въпросите около персонализацията и интеграцията, докато не възникнат проблемите. Още 64% са заявили, че свързването на данни, приложения и процеси между облака и on-premise системите е проблем, който възниква незабавно или твърде скоро. По същия начин 14% от респондентите в TechTarget Applications Survey 2012 са класирали интеграцията и персонализацията на върха на проблемите при софтуера като услуга (SaaS).  В изследването Cloud Pulse Survey, 34% от респондентите поставят интеграцията на SaaS приложенията като основен проблем – техни бизнес приложения не могат да работят съвместно с други приложения в облака или on-premise софтуера. И тук отново персонализацията е обвързана с интеграцията: дори и с персонализиране 34% от анкетираните в Cloud Pulse Survey казват, че SaaS приложенията могат да бъдат неадекватни за бизнес нуждите на потребителите. Дори нещо повече – добавянето на cloud computing приложения в облачния портфейл на предприятието прилича на отварянето на кутията на Пандора. Странната смесица от приложения – мобилни, облачни и т.н. работят заедно, но са в динамична ресурсна среда, сложността на която прави интегрирането трудно. Но същевременно не бива и да губим надежда, че благодарение на съвременните тактики при предоставяне на облачно базирани услуги, ще се променят и практиките на корпоративните софтуерни екипи.

 

  • Каква е сигурността? Очевидно е, че въпреки многото предимства на облака е добре CIO да поддържат малко параноя по отношение на тази технология. Ако не друго, това си е едно здравословно състояние на ума. Днес изказването на Анди Гроув от Интел – „Само параноиците оцеляват“ – звучи повече от правдоподобно. Когато ИТ отделът и висшите бизнес ръководители обмислят дали да използват софтуера като услуга, един от първите въпроси, които си задават, е дали този модел е сигурен. Обикновено подобен въпрос има няколко значения – ИТ отделите и бизнес ръководителите искат да бъдат сигурни, че фирмените данни са добре пазени. Също така те искат да са сигурни, че могат да си върнат контрола над данните, ако SaaS решението не им хареса, ако доставчикът фалира или ако има проблеми с достъпването на услугата. Това безпокойство е разбираемо, но реално погледнато от много години компаниите поверяват фирмени данни на трети страни – примери за това са банкирането, плащането на заплати и търговията по интернет. Някои големи компании даже аутсорсват изцяло своите центрове за данни. Както при тези доказано сигурни услуги, до този момент не е съобщавано за случай на сериозно нарушение на сигурността в някое от многото SaaS базирани решения. За сметка на това традиционните центрове за данни и старият софтуер имат множество проблеми със сигурността. Факт е, че ако една занимаваща се със SaaS компания иска да оцелее и да успее в условията на все по-изострена конкуренция на пазара, то тя трябва да осигури строги мерки за сигурност, които да опазят данните на клиентите и да изясни как те могат да се сдобият с тях, когато са им необходими. В много случаи това означава, че доставчиците на SaaS решения правят по-големи инвестиции в технологии за сигурност, умения и сертифициране, отколкото могат да си позволят повечето компании. Добре е обаче следенето на качествените параметри на облачната услуга да остане и в ръцете на фирмата клиент. Обикновено се използва терминът SLA (Service Level Agreement), зад който стои споразумението между доставчика и клиента какво да бъде нивото или качеството на доставяните услуги. В същността си SLA е документ, в който се описват различните параметри,  обуславящи качеството на услугата към клиента. За различните услуги параметрите може да са различни. Изключително важно е параметрите, които се посочват, да са ясно дефинирани, да са измерими и да  са налице  конкретни  методи за измерването им.

 

  • Дали можем да управляваме множество доставчици на облачни технологии? Някои организации имат задачата да поемат управлението на взаимоотношенията на няколко облачни доставчика. Това е въпрос на дирижиране на различни договорки и изисквания, което е доста сложно – управление на отделните SLA, пътни карти (road maps), цикли на ъпдейти и т.н. Класическият модел, който доминираше допреди няколко години, е доставката на ИТ услуги да се концентрира във вътрешен отдел, фокусиран върху информационните технологии. С развитието на облачните технологии и засилването на тенденциите за аутсорсинг, ролята на тези ИТ отдели се промени. Все повече CIO и ИТ мениджъри чувстват необходимостта част или всички ИТ услуги да бъдат аутсорснати към външни компании, или да бъдат закупени директно от доставчик на облачни ИТ услуги. Тези тенденции в развитието на пазара вероятно ще се задълбочават все повече и това неминуемо ще промени ролята на ИТ отделите спрямо изискванията на бизнеса. Все повече те ще бъдат разглеждани не като доставчик и монополист при доставянето на технологични услуги, а по-скоро като брокер на ИТ услуги. При този модел ролята на CIO ще е да доставя хомогенни услуги на бизнес звената, независимо дали самите услуги се поддържат локално или са аутсорснати, или са закупени от  друг доставчик на облачни услуги.
  • Трансформиращата стойност на облака

    Намаляването на разходите и скоростта на възприемане на облака засега остават начело на списъка на целите на ръководителите, участвали в проучването. Тези ползи винаги са били в центъра на посланията за ценността на изчислителните облаци, но резултатите показват също, че организациите започват да осъзнават, че облакът е много повече от лост за икономии. Това е илюстрирано от пропастта между това как ИТ и бизнес лидерите виждат облака. По същество ИТ лидерите виждат облака като стратегия, за да могат, следвайки я, да развиват бизнеса по-ефективно чрез намаляване на разходите и увеличаване на гъвкавостта. Това са две от най-големите предизвикателства за повечето ИТ лидери. Фактът, че бизнесът е по-малко фокусиран върху тези цели, показва, че те ги виждат като предизвикателства, които са част от приложното поле на технологията и – с право или не – ги считат за оперативни. Въпреки това бизнес ръководителите започват да оценяват стратегическия потенциал на облака и неговата трансформираща стойност. И след като са изпитали някои от непосредствените ползи от облака, много от тях сега започват да се вглеждат по-дълбоко в техните оперативни модели, за да видят как тези предимства могат да бъдат удължени и разпространени широко в предприятието.

 

About Author

Write a Comment

Your e-mail address will not be published.
Required fields are marked*