Всички са чували двете имена – Джулиан Асанж и Едуард Сноудън. Тези имена се превърнаха в символи на защитата на нашите права. И макар да идват от различни посоки – САЩ и Австралия, те имат сходна съдба. И двамата са гонени от специалните служби, и двамата са предпочели изгнанието пред затвора и двамата едва ли скоро ще се приберат у дома, въпреки че често се коментират такива възможности.
Все пак Сноудън е малко по-свободен – той намери убежище в необятната Русия (макар да мечтае да се махне оттам), докато Асанж обитава скромен апартамент в посолството на Еквадор в Лондон. Сноудън е „заточен“ от две години, а Асанж е „затворен“ от три.
През последните дни отново се заговори за тях по различни поводи. Асанж бе поканен от университета Кембридж да говори пред студентите, след като 77% от Кембриджския съюз гласуваха положително. Срещата се осъществи чрез видео връзка на 11 ноември и вероятно даде нова надежда на основателя на сайта WikiLeaks, където се публикуват хакнати секретни документи на различни правителствени организации, секретни служби и други, съдържащи информация, която по принцип трябва да е далеч от нашите очи. Именно фактът, че сайтът не подбира теми и документи превърнаха Асанж в противоречив борец за права – поради липсата на кауза според някои.
Да припомним, че вероятно с цел да го заловят срещу него бяха повдигнати обвинения в посегателство и изнасилване на две шведки. По-късно второто обвинение бе оттеглено и остана само посегателството, което вероятно също е скалъпено. Ако не беше подозрението, че изправянето пред шведски съд е само претекст за екстрадирането му в САЩ, то той би имал много по-малка присъда, дори да го бяха признали за виновен, отколкото „излежаното“ в посолството на Еквадор.
Макар затворен, Асанж все още се опитва да развива дейността си и да поддържа връзка със съмишленици. Но и той е човек – както се вижда на снимката изглежда преждевременно остарял за своите 44 години. Освен това правителството на Великобритания му отказа медицинска помощ, от която според лекаря на посолството той се нуждае. Според лекаря той е с нестихваща болка в рамото от месеци, която не е следствие на нараняване и само изследване би могло да разкрие причината. Поисканият сигурен коридор до болницата обаче му бе отказан.
Все пак някаква стъпка е, че е свалено денонощното следене на посолството на Еквадор от английските служби с цел да заловят Асанж, ако реши да излезе. То струваше десетки или стотици хиляди лири на английския данъкоплатец. Разбира се, това не означава, че няма да бъде арестуван, ако напусне посолството. А иначе няколко латиноамерикански държави му предлагат политическо убежище, но той трябва сам да се добере дотам – нещо, което едва ли биха му позволили, дори ако трябва биха отклонили самолета, в който той евентуално би се качил.
Сноудън от своя страна даде интервю на 6 ноември след дебата на Хилари Клинтън с основния й опонент в Демократическата партия, в което казва, че се чувства обнадежден. И двамата кандидати са го призовали да се изправи пред американския съд, но са избегнали острите нападки, отправяни досега по негов адрес. Те дори не са го нарекли предател, нито са споменавали, че трябва да бъде обесен, както беше в началото на неговото деяние.
Да припомним, той също разкри секретна информация на американските и английските секретни служби на други държави, сред които Русия и Китай, но целта му беше да покаже как те безконтролно събират сведения за всички нас. Това продължава да бъде негова кауза – макар и в Русия, той се занимава много повече със САЩ и правата на хората там. И категорично отказва да дава повече информация на разузнавателните служби на Русия или други страни, с каквато вероятно разполага като бивш американски шпионин и системен администратор.
Неговата съдба обаче може скоро да се промени. Европарламентът прие наскоро резолюция, която призовава членовете на Съюза да побързат със защитата на гражданите от произвола на службите и междувременно да свалят всички съпътстващи Сноудън углавни обвинения, който именно с действията си накара Европа да забележи проблема с безконтролното събиране на информация. Това би му донесло имунитет от САЩ на територията на Европа, което би му дало поне възможност да смени Русия с Европа, а изглежда той би направил това без колебание.
Възможно е обаче след събитията в Париж Европа да даде заден ход относно правата на гражданите, но все още раната е прясна, за да оценяваме последствията от нея.
Ани Лашкова
