Камшичета на еуглени

Камшичета на еуглени

Автор: Локус Бокус

Вятърът изсвири в десния ми фронтален синус като в бирена бутилка. Секунда по-късно моторът на моя Смукач 17C почна да вие от усилие. Рекох си, че ще изкара, ще го преглътне, но не можа – нещо припука във вътрешността му и виенето рязко заглъхна. Изключих го. Смъкнах се от кабината и изритах фунията, през която засмукваше гъстия въздух:

– Да го духаш, Смукач!

Още сутринта им казах, че ще имаме проблеми с този вятър. Стояха в съблекалнята на цеха и мълчаха – пукаше им. Да си върви надницата там, аз много да не му мисля. Нормата да сме направили, то ясно, че премиални пак няма да има. Сметките поне да плащаме нормално…. Почукваха с гаечни ключове по
въздушните си филтри, загледани в сипещите се песъчинки. После напъхваха в устата си гумените им накрайници, издишваха шумно, за да отлепят клапаните и излизаха навън, към Смукачите.

Придърпах кутията с инструменти. Налагаше се да развия 12 клеясали болта, да махна капака, и да се чудя защо машината спря да работи. Не беше сложна. Най-често проблемът беше в мембраните, които задържаха праховите частици във въздуха. Механик нямаше как да дойде – оставаха само два часа до края на смяната, ще вземе да сложи аварията в графика за утре. А утре можеше и да не дойде, защото е на фиксирана заплата, дреме му. Човърках известно време по машината. Край. Това беше. Утре ще искам да ме преместят на друг Смукач. Няма как да са покривам нормата. Направил съм само 245 тухли и то при условие, че днес въздухът е доволно мръсен. Поне според метеорологичните служби. Как ще успея с промоцията на битовия въздух от Второ кранче? Толкова време чакам подобна оферта. Като за мен правена, дето се казва.

– Мамицата ти мръсна…

Ръгнах на посоки с върха на отвертката вътрешностите на Смукача. Все така се случва. Все нещо пречи. Все нещо не става. Все се случва някоя гадост. На всичкото отгоре въздушния филтър на маската ми почна да се пълни с песъчинки и да ме напъва на кашляне, а не мога да кашлям с гумени накрайници в устата. Покатерих се пак в кабината и вътре, на завет, свалих маската, за да я почистя. Навън видимостта беше около 21 метра по Торсов. През жълтата каша, прозираха преминаващи фигури на колона от дечица, хванати за ръце. Водачът им, прегърбен от вятъра, държеше за ръка най-първото. Не можах да различа дали е мъж или жена – носеше от онези модните апарати за дишане, които закриваха половината лице. А моята кожа гореше изпръхнала и напукана. Имах нужда да се облея с вода. Точно сега. На момента.

Треснах вратата на кабината и скочих долу в прахта. За днес това беше. Когато минавах покрай портала пазачът погледна в друга посока. Мечтаех да се прибера у дома. Метрото малко ме освежи. Поколебах се дали да не направя още едно кръгче. На някои от пътниците вече им личеше, че по цял ден са из вагоните. Безработни. Никак не изглеждаха добре, но поне тук кашляха по-малко. Хич не им завиждах. Рано или късно щяха да напуснат подземния тунел и да излязат на повърхността. Призраци с високи яки, движещи се покрай праховите вихри из улиците. Щяха да се приберат в дупките си, щяха да хриптят плитко и пестеливо с дробове, преди да заспят. А утре рано щяха да застанат пред врата на някое мръсно заводско хале да се продават на безценица. Поне сметките да плащат. За въздуха. За децата да има, тях кучета ги яли.

На големия монитор в дъното на вагона се въртеше логото на битовия Бриз 5. Идваше от Северно море по тръбите, които вече не се използваха за пренос на природен газ. Чист, свеж, морски. Прекрасен. Бях го дишал тук-там из офисите. Носеха се слухове, че ще спрат природния газ по тръбите на Западен поток и ще пуснат по тях по-евтин битов въздух, но това се говореше от години. Политиците се плюеха, медиите миришеха на тролове. Така или иначе с моята заплата на тухлар не мога да се надявам на битов въздух от Първо кранче. Все ще си дишам нечия пръдня.

И отново добре познатото ми упражнение – в абсолютния мрак на общите стълби в блока да стигна до апартамента си. На третия етаж стъпалата са с едно по-малко – вместо девет са осем. На петия винаги има разхвърляни обувки из площадката, а живеещите на шестия често оставят разни кашони отпред. Стигнах до вратата с минимален брой препъвания, пъхнах ключа и чух как механизма приветливо щраква. Нахълтах нетърпеливо вътре, шмугнах се в банята и дълго се мих в тъмното, надвесен над умивалника. Чак когато дробовете ми започнаха да работят по-учестено, отвъртях широко кранчето на Битовия. Свистенето на дюзите приятно изпълни стаята. Включих диодите в апартамента и придърпах люлеещия се стол пред Голямата вентилационната решетка. Отпуснах се уморено в него. Обичам да я зяпам тази решетка. Има пет големи хоризонтални прореза, по ръбовете на които се люлеят дълги прашни власинки.

Въздушния поток ги кара да трепкат навътре в стаята, като камшичета на еуглени.

About Author

tvoite technology

Екипът на дигиталното издание на списание Твоите технологии

Write a Comment

Your e-mail address will not be published.
Required fields are marked*