Визията на Министерството на образованието и науката за интегриране на изкуствения интелект в училищното образование, публикувана за обществено обсъждане в края на януари, е рядък пример за стратегически документ, който започва не от технологията, а от смисъла на образованието. В основата ѝ стои ясно послание: изкуственият интелект е инструмент, а не заместител – нито на учителя, нито на ученето.
Документът недвусмислено защитава водещата роля на учителя – не като администратор на съдържание, а като интелектуален и морален ориентир в класната стая. Това е съществена крачка встрани от по-ранните, по-утилитарни представи за ИИ в образованието, които залагаха основно на автоматизация, оптимизация и „спестяване на време“, често за сметка на разбирането и дълбочината.
От стихийна употреба към ясна образователна рамка
Една от най-точните диагнози във визията е признанието, че изкуственият интелект вече е част от средата, в която децата учат и общуват – независимо дали училището го приема или не. Отлагането на регламентираното му въвеждане, се посочва в документа, носи риск от стихийна и неконтролирана употреба, лишена от педагогическа, етична и възрастово съобразена рамка.
Тази оценка съвпада с изводите на международни анализи. Изследванията на ОИСР показват, че липсата на ясни правила не води до по-малко използване на технологии, а до по-хаотично и често неефективно такова. Данните от програмата PISA също са показателни: високата дигитална експозиция сама по себе си не подобрява резултатите, а при липса на критично мислене и педагогическо водене може дори да ги влоши.
AI грамотност вместо сляпа технологична употреба
Визията на МОН прави важен концептуален завой, като поставя акцент върху AI грамотността – не като умение за работа с конкретни инструменти, а като способност да се разбират ограниченията на алгоритмите, рискът от дезинформация и наличието на алгоритмични пристрастия. ИИ е разглеждан като източник на информация и подкрепа, но не и като авторитет.
Подобен подход следва и ЮНЕСКО в рамките си за генеративния изкуствен интелект в образованието, където ясно се подчертава необходимостта учениците да бъдат обучавани да разпознават грешки, да проверяват източници и да осъзнават кога системите „халюцинират“. Точно тези рискове са ясно назовани и в българския документ – заедно с темите за защитата на личните данни и нуждата от поетапно, възрастово съобразено въвеждане.
По-малко автоматизация, повече мислене
Визията ясно се дистанцира от разбирането за ИИ като „пряк доставчик на знания“. Вместо това той е представен като инструмент за подкрепа на индивидуалния напредък, за по-смислена обратна връзка и за адаптиране на съдържанието към различни стилове на учене. Това съответства на водещите международни практики, според които най-големият риск не е грешният отговор, а отслабването на аналитичното мислене.
Именно в тази точка визията среща и практиките на част от образователните общности у нас, сред които и „Светлина“, където изкуственият интелект се разглежда в по-широк контекст – като част от подготовката на учениците за свят на свръхинформация, а не просто като поредния дигитален инструмент.
„Изкуственият интелект има смисъл в образованието само ако помага на ученика да мисли по-добре, а не да получава по-бързи отговори. Най-важното е да се запази ролята на учителя като коректив и наставник – нещо, което ясно личи и във визията на МОН“, коментира Магдалена Димитрова, управител на „Светлина“.
От визия към реална практика
Истинският тест предстои – в конкретния план за действие. Той ще покаже дали документът ще остане стратегическа декларация или ще се превърне в реална промяна в класната стая. Но още сега визията на МОН задава важен тон в дебата: по-малко техно-утопии и повече образователна отговорност.
Защото в крайна сметка въпросът не е дали училището ще използва изкуствен интелект. А дали ще го направи така, че да възпитава мислещи хора – а не просто по-умни инструменти.
