[button link=“http://tvoite.technology/?page_id=383″ icon=“fa-th-large“ side=“left“ target=““ color=“b70900″ textcolor=“ffffff“]Тази статия е част дигиталното списание Твоите технологии, брой 2, 2016[/button]
[button link=“http://tvoite.technology/?page_id=543″ icon=“fa-th-large“ side=“left“ target=““ color=“0c6e26″ textcolor=“ffffff“]Абонирай се за списание Твоите технологии[/button]
[button link=“http://tvoite.technology/?page_id=4059″ icon=“fa-th-large“ side=“left“ target=““ color=“2a33b7″ textcolor=“ffffff“]Абонирай се за информационен бюлетин[/button]
В един свят, където роботите са отнели нашите работни места, ние скоро може да се изправим пред въпроса, за какво за Бога са хората …
Нашето безпокойство, че можем да бъдем заместени от изкуствени машини датира от далечната 1921, от чешката пиеса, наречена R.U.R, странна приказка от Карел Чапек. R.U.R. е съкращение на Rossumovi Univerzální Roboti (Универслани роботи Rossum). За пиесата се смята, че е въвела думата робот на английски език (оригиналната дума на чешки е „robota“, която по същество означава „принудителен труд“), на всички езици и във фантастичната литература.
Пиесата започва в една фабрика, която прави изкуствени хора, наречени роботи, от синтетична органична материя. Те не са точно роботи според настоящото определение на понятието, а са по-близо до съвременната идея за киборги, андроиди или дори клонинги, тъй като те могат да бъдат обърквани с хора и да мислят за себе си. Отначало те изглеждат щастливи да работят за хората, но това се променя и войнствен бунт на роботите води до изчезването на човешката раса.
Безпокойството от изкуствения интелект днес се засилва все повече. Компютърният специалист от Rice University Моше Варди очаква, че в рамките на 30 години машини ще бъдат в състояние да правят почти всяка работа, която човек може. С това очакване той моли колегите си да помислят за социалните последствия. Например, може ли световната икономика да се адаптира към по-голяма от 50% безработица? Или ще бъдат ли доволни безработните просто да живеят охолно?
[blockquote style=“2″]Ние се приближаваме към време, когато машините може да се окажат по-добри от хората в почти всяка задача – каза Варди. – Смятам, че обществото трябва да се изправи пред следния въпрос, преди той да се изправи пред нас: „Ако машините са способни да вършат почти всяка работа, която хората могат да правят, какво ще правят хората?[/blockquote]
Варди казва, че някои хора вярват, че от бъдещия напредък на автоматизацията в крайна сметка ще се възползват хората, точно както се е възползвалo обществото от автоматизацията, започнала в зората на индустриалната епоха.
[blockquote style=“2″]Типичен отговор е, че ако машините ще правят цялата наша работа, ние ще бъдем свободни да упражняваме дейностите, предназначени за свободното време – казва Варди. Но дори и ако световната икономическа система може да бъде преструктурирана, за да се даде възможност на милиони хора да живеят живота на свободното време, Варди пита дали това ще е от полза за човечеството. Аз не намирам това за обещаващо бъдеще, тъй като не намирам за примамлива перспективата за живот, отдаден на почивка. Смятам, че работата е от съществено значение за благополучието на хората – смята той. Човечеството е на път да се изправи пред може би най-голямото си предизвикателство, което е намирането на смисъл в живота след края на ерата, която можем да определим с израза: „С пот на лицето си ще вадиш своя хляб“. Ние трябва да се изправим пред проблема и да отговорим на това предизвикателство, преди човешкият труд да е станал излишен.[/blockquote]
Колко близо са хората до реалността на близкото бъдеще? Всеки, който се е борил, за да накара своя смартфон да разпознава шотландски акцент, знае, че високо технологичните синтетични приятели все още не са съвсем близо. Ако оставим обаче настрана техните умения за разговор, потенциалът на роботите да заемат значителен брой работни места се разглежда сериозно от анализаторите по заетост. В един скорошен доклад от Делойт и Оксфордския университет изследователите прогнозират, че 35 на сто от британските работни места (10,8 милиона) ще бъдат съкратени в следващите 20 години поради неумолимото увеличаване на автоматизацията и роботиката.
Проучването също така стига до заключението, че пет пъти е по-вероятно по-ниско платените работни места да бъдат заменени спрямо по-високо платените позиции. Не е трудно да си представим лозунги от вида „Английските работни места за английските хора“.
[blockquote style=“2″]Вероятната загуба на по-ниско платена работа предизвиква реална загриженост – казва Ангъс Ноулс-Кътлър, старши партньор в Deloitte. – Разширяващото се различие между имащите и нямащите също е риск, тъй като изискващите по-малко умения работни места продължават да изчезват.[/blockquote]
В Съединените щати National Public Radio дори е измислило онлайн калкулатор, за да ви помогне да определите риска дали вашата професия ще бъде поета от машина. Художници, уникални и талантливи творчески личности – те са само с 3,5 на сто шанс да бъдат заменен от машина. Докато футболните рефери имат 98,3 процента шанс да бъдат автоматизирани.
Шегата настрана, технологиите променят бързо набора от умения, изисквани от много работодатели, особено в администрацията – от повтарящи се процеси до дигитални и творчески умения. Изследването на Deloitte установява, че в Лондон от 2001 г. 65 на сто от библиотекарите са си отишли и почти половината от всички асистенти и секретари.
Прочетете още:
Защо имаме страх от роботи-убийци?
Роботи вероятно няма да убиват хора, но хората могат да убиват хора с роботи
За най-безопасни работни места се смятат тези, които включват висококвалифицирани позиции в информатиката, техниката и науката. Но дори и добре платените чиновници сега са притеснени, че роботи скоро може да атакуват последните етажи на обвитите в стъкло и хром офис сгради.
Така наречените „робосъветници“ се отнасят към група цифрови финансови анализатори, които използват компютърни алгоритми, за да правят препоръки за портфолиото на клиенти, елиминирайки податливите на грешки хора консултанти, които все още се опитват да надушат накъде ще се обърне пазарът.
Това ли е наистина нашата съдба? Да бъдем роби на алгоритми? Едно общество, в което дори обитателите на бизнес центровете ще се наредят на опашката за безработни.
Технологичните оптимисти обичат да спорят, че новата революция в роботиката просто ще премахне старите работни места и ще създаде нови такива. И че докато големите компании търсят да се рационализират с помощта на автоматизация, новите технологии ще отварят възможности за нови продукти и услуги. Спорят тях това, което обществото преживява от индустриалната революция насам, е адаптация.
Човешките същества, най-общо казано, искат да намират продуктивни неща за вършене. И ако голям брой от нас не могат да намерят нещо икономически продуктивно, което да работят в бъдеще, може би ще трябва се настроим по-уважително към безработните. Някои мечтатели вече понесоха идеята за „гарантиран основен доход“, което ще позволи на хората да се посветят на четене, градинарство и кръстословици, без да чувстват вина.
Безработицата, както много хора у нас знаят, причинява огромни социални щети. Така че въздействието върху колективната психология от позволяването на десетки милиони здрави хора в трудоспособна възраст да останат без отговорности може да е доста плашеща перспектива. Футуристът мислител Рей Кързуел представя бъдеще, в което животът на хората става толкова безцелен, че те ще трябва да бъдат биологично или психологически преработени, за да се справят с това, свивайки състоянието им до това на домашни животни.
Един от последните доклади отбелязва, че увеличаването на неравенството и създаването на постоянна, безработна нисша класа може да доведе до бунтове и социални вълнения. Основният въпрос на 2025 ще бъде: За какво са хората в свят, който не се нуждае от труда им, смята друг анализатор.
Независимо от това дали свят, който не изисква човешка работна сила, е наистина възможен за капиталистическата психиката, то може да има още по-дълбок въпрос за нашето далечно бъдеще. Какво ще стане, ако хората вече не носят отговорност? Ами ако ние загубим способността си да контролираме околната си среда или да формираме нашето общество?
Някои лекомислени мислители са ентусиазирани от перспективата за суперинтелигентни цифрови същества, преодолели ограниченията на човешкия ум. Кързуел прогнозира, че ние ще достигнем „сингулярността“ (повратен момент, в който изкуственият интелект доминира над човешкия) към 2045, когато бързото развитие на машините ще изпревари способността ни да разбираме какво, по дяволите, се случва. В кой момент дивият свят на научната фантастика, наситен със съзнателни роботи и излязъл от контрол изкуствен интелект, ще стане напълно постижима цел.
Кързуел мисли, че еволюцията на машините се движи към концепцията за върховенството на Бога и че неизбежното отдалечаване от биологичните корени в действителност е въпрос от духовно развитие. Дали той не стига твърде далеч. Кързуел, между другото, работи за Google.
Ник Бостром, директор на „Института за бъдещето на човечеството“ към Университета в Оксфорд, е по-скоро традиционно дистопичен (обратно на утопичното общество – дехуманизирано и враждебно) воин. Той пише за екзистенциалните проблеми, до които създаването на супер интелигентни технологии в крайна сметка би могло да доведе. Шведският философ определя супер интелигентността като „всеки интелект, който радикално превъзхожда най-добрия човешки интелект във всички практически области, включително научно творчество, здрав разум, социални умения и т.н.“
[blockquote style=“2″]Ако постигнем супер интелект, то това може да бъде последната технология, която хората някога ще са направили – казва Бостром. – Такъв интелект има огромен потенциал за добро, но също така ще създаде изключително големи екзистенциални рискове.[/blockquote]
Ако да речем работите във фабрика за кламери, може да се притеснявате, че робот ще вземе работата ви, но Бостром стига до едно по-особено затруднение. Да речем, че един ден зададем на супер интелигентната машина да направи колкото се може повече кламери. Маниакално фокусирана върху целта си да прави кламери, може би тя ще реши да унищожи човешките същества, така че ние никога да не можем да я изключим и да й попречи да прави кламери. Може би тя би могла дори да ни убие и да се опита да ни превърне в кламери.
Гледната точка на Бостром е, че в момента, в който нещо стане по-способно и интелигентно от нас, ние наистина няма да имаме представа как да го контролираме.
Плашещо ли е? Според професора по роботика Ноел Шарки идеята за машини, развиващи съзнание, ако изобщо някога се осъществи, то това ще е след хиляди години. Той смята, че най-голямата, най-непосредствената опасност от изкуствения интелект е именно липсата на разум в роботите. Шарки се притеснява от „ужасяващ свят, в който войните, полицията и грижите за уязвимите се извършват от технологични артефакти, които нямат способността за съпричастност, състрадание и разбиране“.
В този случай, врагът сме си ние. Ние сме тези, които сега оформяме един свят, в който нашите машини се намесват в области, които по-правилно са оставени на човешката емоция и вземане на решения. Ние създаваме нашите собствени роботи господари. И ние все още имаме силата да си върне контрола.
Физикът Стивън Хокинг и технологичните милиардери Бил Гейтс и Елон Муск, изказаха подобно предупреждение миналата година. Хокинг предупреждава, че изкуственият интелект „може да означава край на човешката раса“, а Муск казва, че той представлява „най-голямата ни екзистенциална заплаха“. Страхът от изкуствения интелект достигна дори ООН, където група, наричаща се Кампания за спиране на убиващите роботи се срещна с дипломати миналата година.
За разлика от индустриалната революция, казва Варди, революцията на изкуствения интелект няма да бъде въпрос на физически мощни машини, които превъзхождат хората работници, а по-скоро конкуренция между човешкия ум и механичната интелигентност и сила. В Китай проблемът вече е засегнала хиляди работни места, като производителите на електроника, включително Foxconn и Samsung, развиват прецизни роботи, които да заменят хората работници.
Компютърният учен Барт Селман казва, че с навлизането на безпилотните коли, домакинските роботи, роботите в сферата на услугите и на други интелигентни системи, хората ще са в нещо като симбиоза с тези машини, и ще започнем да им се доверяваме и да работим с тях.
Селман, професор в университета Корнел, казва още:
[blockquote style=“2″]Компютрите започват да чуват и виждат начина, по който хората правят нещата, благодарение на напредъка в големите данни и технологиите, познати като „дълбоко обучение.[/blockquote]
Варди прогнозира, че шофирането ще бъде почти напълно автоматизирано в следващите 25 години. Той каза, че технологията вече значително е променила икономиката на САЩ през последните 50 години. Позовавайки се на изследвания от MIT, той отбеляза, че макар американците да продължават да постигат ръст в БВП с увеличаване на производителността, заетостта е на равнището на 1980 г. и средните заплати за семействата са се понижили вследствие автоматизацията.
Той също така прогнозира, че ефектът от автоматизация върху безработицата ще има огромни политически последствия, но политическите лидери го игнорират. Варди казва, че на практика няма човешка професия, която да е напълно имунизирана срещу роботите.
[blockquote style=“2″]Бихте ли се обзаложили, че няма да има сексуални роботи? Аз не бих. – казва той.[/blockquote]
Миналата година консултантската компания McKinsey публикува проучване за това, кои работни места са изложени на риск, благодарение на интелигентните машини, и е установила, че някои работни места – или поне добре платени професии като лекари и мениджъри на хедж фондове – са по-добре защитени, отколкото други. По-малко интуитивно, учените също така стигат до заключението, че някои нископлатени работни места, включително оформителите на паркове и здравните помощници, също е по-малко вероятно да бъдат сменени от роботи отколкото други.
За разлика от тях, те заключават, че 20% от работното време на главните изпълнителни директори може да бъде автоматизирано със съществуващите технологии, и почти 80% от работата на чиновниците, занимаващи се с класиране на документи, може да бъде автоматизирано. Изследването им съвпада с най-лошия възможен сценарий, прогнозиран от Варди. Те твърдят, че около 45% от дейностите, за които хората получават заплати, могат да бъдат автоматизиран от съществуващата технология.
Варди иска учените да се съберат и да дискутират въпроса дали технологията, която се развива, в крайна сметка е от полза на човечеството? Човечеството е на път да се изправи пред може би най-голямото си предизвикателство, което е намирането на смисъл в живота след края на ерата, когато хората изкарват хляба си с труд.
В САЩ, секретарят по въпросите на труда, Томас Перес е казал на американските морски пристанища, че те трябва да обмислят роботизирани кранове и автоматични средства, за да се конкурират с докове по целия свят, въпреки съпротивата на синдикатите. През 2013 г. двама Оксфордски професора прогнозираха, че 47% от работната сила на САЩ, от телемаркетъри до юридически секретари и готвачи, са уязвими от автоматизацията.
Злокобните прогнози като тези на Варди не са без своите критици, включително спечелилия Пулицър автор Никълъс Кар и учения Едуард Гейст от Стандфорд. Кар твърди, че човешкото творчество и интуиция пред лицето на сложни проблеми по същество е незаменимо, и е предимство пред компютрите и тяхната прекалена точност.
Вървейки по линията между песимистите и оптимистите, Мартин Форд, автор на книгата „Издигането на роботите: Технологии и заплахата от бъдеще на безработицата“, предполага, че автоматизацията трябва стане въпрос на политиката днес и че ако учените и правителствата не решат проблема, то за много хора, които не са в горния край на икономическата стълба, това бъдеще ще е доста ужасяващо“.
Въпреки предупрежденията маршът на технологиите продължава да напредва към изкуствения интелект. Компютърно зрение сега е част от ежедневието. Facebook разпознава лицата на снимките, които публикувате в популярната социална мрежа. Приложението на Google за снимки може да намира снимки, заровени в колекцията ви, идентифицирайки всичко от кучета до рождени дни и надгробни плочи. Twitter може да открива точно порнографските изображения без помощ от човек. Днес, типичната невронна мрежа се състои от шест или седем слоя. Някои може да са с дълбочина до 20 или дори 30. Но екипът на Microsoft, воден от изследователя Джайн Сън, вече ги разшири до 152. И така продължаваме напред, но ние или роботите …
Прочетете още: