Сега, когато всички хора на планетата умират от някоя от острите клинични форми на лъчева болест, мечтата да имам 4000 долара за една инжекция с ботокс и да си опъна бръчките на челото вече ми се струва нелепа. Дълбокото ми желание поне малко да залича физическото си различие с богатите представители на човешката раса угасна. И причината за това е повече от очевидна – въпреки генната терапия и забавянето на стареенето със столетия, сега всички, без изключение, умираме от язви по кожата, чупливи кръвоносни съдове и разпадащи се черва. Тези, които можеха да си позволят няколкостотин хиляди долара за разкрасителна терапия и се държаха като безсмъртни в своите изолирани богаташки квартали, умираха с еднаква скорост с нас – по-бедните.
Поне по това вече всички си приличахме.
***
Всъщност приличахме си и по още едно нещо. И то е, че загубихме надежда. С течение на времето станахме толкова многобройни, че пространството на Земята почти се хомогенизира – вече нямаше пренаселени или обезлюдени територии. Това, че разстоянието от човек до човек бе еднакво по цялата планета, доведе до хомогенизиране и на човешката култура. Тя стана еднаква навсякъде, загуби специфичните си проявления и поради това изчезна. Всички хора, без изключение, започнаха да действат в рамките на една и съща материална и духовна схема – безсмислието на човешкото съществуване. Но това се случи по-късно, в годините, преди лъчевата болест да ни върне смъртта.
***
Човечеството загуби смъртта в зората на 21-ви век. Това не се случи изведнъж, а постепенно. За начало на този процес се счете датата 3 януари 2013-а. Тогава се роди първият човек, който успя да достигне 190 години с помощта на учените. При това доживя до тази възраст, без да има проблеми със сърцето, мозъка, кръвното, простатата, бъбреците, мускулите и костите. Не разви диабет или рак. Беше на крака през цялото време, в добро настроение и със свеж ум. Истинската причина за смъртта му, както и подробностите около неговия личен живот на тази страхотна възраст, останаха в тайна за останалата част от човечеството. Ако те бяха станали достояние на широката общественост, все някоя умна глава щеше да се досети каква съдба ни очаква нас, хората.
***
Как все пак умря първият 190-годишен жител на планетата Земя? Замръзна до смърт във входа на жилищния си блок. Когато в неговия скромен апартамент пристигна поредният член на многобройното му потомство, ревящ и увит в пелени, той се бе видял принуден да му отстъпи леглото си. Поради възрастта си мъжът нямаше живи приятели, които да го подслонят. Затова бе решил просто да прекара нощта във входа на блока, докато измисли нещо. Въпросната нощ и досега държи рекорда за най-ниска зимна температура в тази част на света.
***
След първите успешни клинични изпитания науката обяви на всеослушание, че дългото ровичкане в човешките гени най-накрая е успяло да даде начин да се блокира програмата за стареене на хората. Дори нещо повече – след като учените свободно добавяха, изваждаха, смесваха и променяха човешките гени, те бяха съумели да оставят най-големите ни врагове в историята. Това бяха ракът, сърдечносъдовите заболявания и деменцията. Когато това се случи, всички се запитаха следното: ако човек расте без болести и часовникът му на стареене може да бъде забавен, защо да не живее до 500 години?
***
Така и стана. Кой не би искал да живее 500 години? Да живее живот без немощ и болка и да се отдава колкото може повече на любимите си занимания? Всички до един го искаха. Без изключение.
***
Разбира се, първи бяха богатите. Общо взето те най-добре разбираха какво означава хубав живот и поради това силно ненавиждаха и се страхуваха от всичко лошо, което може да им го отнеме. Такива лоши неща бяха старостта и смъртта. Всъщност доброто стареене и продължителността на живота винаги са били приоритет за финансиране от заможните.
Ние, бедните, също не искахме да умираме въпреки по-лошото съществуване, което водехме. Излязохме на улицата и настояхме правителствата да си спомнят за основното човешко право на добър живот. Всички скандирахме да бъдат осигурени пари за учените. Настоявахме техните изследвания да не спират и голямата продължителност на живота да стане масова. Мечтаехме го за себе си и за нашите семейства. Искахме, ако може, да бъдем по-дълго заедно.
Страхотно, нали?
***
Тогава още не знаехме, че през изминалите няколко милиона години от едноклетъчни микроорганизми, които се придържат към скалите и фотосинтезират, сме се преобразили до създания с неизчерпаема енергия и въображение, които пишат поезия и музика благодарение на смъртта. Когато го разбрахме, беше много късно – средната продължителност на живота на човеците вече бе около 500 години и само убийство или самоубийство можеха да променят това.
***
Смятате ли, че една гъба може да се замисля за тайните на Вселената? Едва ли. Според нас, хората, тя няма въображение и поради това не се интересува от еволюцията на собствения си вид като творец. Тя не се стреми бързо да дестилира най-доброто от себе си чрез създаване на ново поколение с по-свежи идеи. На планетата Земя съществува Антарктическата гъба, която живее 1500 години. Очевидно тя не се интересува от еволюцията на собствените си идеи, а по-скоро от това как постепенно да расте въпреки сковаващия студ на Антарктическия океан. И това й отнема цялото време.
Представяте ли си?
***
Да, но хората се интересуваха от еволюцията. Преди учените да измислят климатиците и след това да блокират програмите ни за смърт и стареене, всички се стараехме успешно да възпроизведем по-блестящи версии на себе си и да ги въоръжим с най-добрите си идеи. След това умирахме на около 80 години, за да могат версиите ни да процъфтяват. Този цикъл бе много удачен за нашата еволюция, но с увеличаване продължителността на живота тя замръзна.
Когато най-накрая осъзнахме, че не можем да се развиваме, защото петвековните ни родители бяха още живи, загубихме всякаква надежда по-бързо да разгадаем тайните на Вселената. Знаете как е – доброто старо време винаги си е било доброто старо време. Очевидно е, че светът отива по дяволите с всичките тези нови шантави приумици на младите.
***
Повечето от нас наистина обичаха своите дълголетни живи родители. Както и своите дълголетни живи баби и дядовци. Както и своите дълголетни живи прабаби и прадядовци. И така нататък. Проблемът бе, че обществото продължи да се управлява от хора, чиито идеи датираха отпреди пет века.
Как да не загуби човек надежда?
***
Днес вече всички знаем, че смъртта е това, което прави цикличното обновяване и стабилния напредък на организмите възможни. Освен това проумяхме още една тежка истина – смъртта е нужна, за да спира родителите да се конкурират със своите деца и внуци за едни и същи ограничени ресурси.
Преди повсеместната лъчева болест да започне да ни изтрива от лицето на Земята, всички поколения непрекъснато се състезаваха за храна и пространство. За да си осигурим по-добра храна, трябваше да имаме по-добър пост в службата. Този пост, разбира се, бе зает от някого за следващите 100-200 години. Никой не искаше да се пенсионира и безработицата придоби чудовищни размери. Тези, които имаха шанса да участват в икономиката на Земята, задръстиха офисите на многобройните корпорации и никой не можеше да ги изкара оттам. За какво си харчеха спечелените пари? За мегаскъпи разкрасителни процедури с ботокс или генна терапия. По мое време единственият що-годе приемлив смисъл за живеене бе да се поддържаш винаги красив.
Красотата ти даваше повече възможности за избор на сексуален партньор.
***
Сексът отдавна бе престанал да бъде нещо, което се прави в уединение. Никой не бързaше да умира, за да преотстъпи на някое новородено полагащия му се обем пространство на повърхността на Земята. От друга страна, всяко новородено се очакваше да заеме определено жизнено пространство през следващите 500 години. Цените на жилищата бяха непосилни. Аз лично успях да спестя, за да участвам в жилищна група, която да закупи пет квадратни метра на последния етаж на един небостъргач. Бяхме трима мъже и четири жени. Никой не се притесняваше да прави секс пред погледите на много хора. Дотолкова, че бе обичайна гледка да се види двойка да прави любов на улицата. Не всеки бе късметлия да има покрив над главата си.
***
Знаете ли какво твърди най-великият жив петстотингодишен философ на моето време? Ето какво: „Няколкото милиона години навременна смърт ни служеха доста добре.”
***
Разбира се, любовта между хората скоро спря да дава каквито и да е плодове. Остана единствено сексуалната енергия, която така или иначе трябваше да се канализира по някакъв начин. И той не бе свързан с раждането на деца. Никой не искаше да замръзва до смърт във входовете, защото е отстъпил мястото си на поредния човек, който да го заеме за 500 години. Ето как отпадна още един начин човек да осмисли живота си, като отгледа дете.
***
Кризата на смисъла обхвана всичко. Географските области, където можеха да се развият независими и специфични култури и изкуства, изчезнаха. Всички бяхме тясно свързани, защото буквално се намирахме един до друг върху пренаселената повърхност на Земята. Бяхме „един до друг” и в глобалната комуникационна Мрежа. Стана така, че хората, които създаваха някаква форма на изкуство, го правеха в продължение на няколкостотин години и така бълваха огромно количество произведения. От една страна, те не притежаваха свежите идеи на едно чисто ново поколение творци. От друга – всеки можеше да ги види на секундата благодарение на Мрежата. Как можете да цените един милион произведения на изобразителното изкуство, създадени в рамките на една седмица? По-лесно щеше да ви бъде, ако бяха десет.
***
Писаното слово също се обезцени. Всеки, който имаше да сподели писмено чувства или идеи с останалите, сега можеше да го прави приблизително 500 години. Натрупаха се толкова много думи за четене, че вече никой не си губеше времето за това. Хората искаха, ако е възможно, да разбират идеите на другите с две-три думи, не повече. Четенето на дълги текстове се превърна в кошмарно предизвикателство.
Получи се така, че откакто хората започнаха да живеят по 500 години, всяка написана от тях дума в Мрежата получаваше по-малко внимание и носеше по-малко стойност на читателите. Постепенно всички спряха да отделят време за писане или четене на изречения и способността на човечеството да споделя идеи в писмен вид се разпадна.
Казвам ви, човечеството наистина загуби всякаква надежда за каквото и да било.
***
Какво се случи по-нататък ли? Преди всички да се разболеем от лъчева болест, във физическо и духовно естество все повече започнахме да приличаме на хилядолетни синьо-зелени водорасли. Каква е основната мисия на синьо-зелените водорасли? Да усвояват енергията на Слънцето. Е, човечеството също имаше огромна нужда от енергия, за да продължи да функционира по какъвто и да е начин.
***
Не знам дали споменах, но всички се оказахме оплетени в какви ли не технологични мрежи – комуникационни, енергийни, транспортни и тъй нататък. Бяха толкова сложни, че учените измислиха начин те да се самоорганизират автоматично и да решават всеки един проблем под слънцето. Вместо нас, хората. Милиарди очакваха от умните технологични мрежи непрекъснато да им дават правилната комбинация от напомняния, побутвания и виртуални предписания как да бъдат перфектните граждани на планетата Земя, за да не си пречат един на друг. Идеята бе проблемите и несъвършенствата на дълголетните общества да изчезнат и най-накрая да заживеем щастливо.
Много хитро, няма що.
***
Оказа се, че някои проблеми и несъвършенства са най-нормалният начин човешките същества да се отнасят достойно едни към други. Стремежът ни към идеално общество чрез умни технологични мрежи изключи каквато и да било възможност да усъвършенстваме морала си, като се променяме. А промените обикновено се случваха в шумна, хаотична и несъвършена среда. Стерилната среда на технологичните мрежи, в която всеки бе що-годе доволен, не беше подходяща за креативни пориви на мисълта, които да ни осигурят социално разнообразие и по-добро отношение един към друг.
Настана голяма скука.
***
Но да се върнем на енергията. Въпреки че в историята на ядрената енергетика имаше няколко сериозни инцидента, на човечеството не му остана друг избор, освен интензивно да строи ядрени електроцентрали. Просто защото планетата бързо се напълни с хора, които сутрин си правеха чая на електрически котлони. Човечеството произведе толкова много радиоактивни отпадъци, че повече нямаше никакъв начин те да останат на Земята, без с това да застрашат здравето и живота на голяма част от земните същества. Първоначално учените решиха, че е най-добре ядрените отпадъци да бъдат потопени дълбоко в океаните. Там и без това вече лежаха телата на няколко потънали ядрени подводници. Идеята отпадна, защото хората не посмяха да сложат в люлката на живота, каквато несъмнено бяха земните океани, нещо, което ще е опасно за живите същества още 100 000 години.
***
Знаете ли, че най-старата пещерна рисунка е едва на 30 000 години?
***
Радиоактивният боклук бе в такова количество, че дори нямаше начин да бъде погребан безопасно дълбоко в земята. Тогава учените решиха, че е най-добре той да се натовари на космически кораби, които да се отправят към Слънцето.
Каква чудесна идея.
***
Съжалявам, че науката така и не успя да забърка коктейл от човешки гени, които да са устойчиви на силна радиация. Казвам това, защото в момента небето над нас непрекъснато изпуска смъртоносни невидими лъчи. И няма да спре да го прави ужасно много години. Жалко.
***
Сега вече човечеството не изпитва никаква криза на смисъла. Той е пределно ясен за всички, без лутания и залитания в търсене. Днес единственият смисъл е в оцеляването на всеки един човек. Само дето това се оказа невъзможно на планета, пронизвана от смъртоносни лъчи, разграждащи плътта.
***
Претоварената с радиоактивни отпадъци ракета се взриви на ръба на земната атмосфера. Фойерверките наистина бяха впечатляващи. Ще кажа, че човечеството отбеляза началото на своя край в типичен за него стил – шумно и с илюминации. Децата ги приветстваха с радостни възгласи и махане с ръце.
***
След фойерверките радиоактивният боклук се превърна във фин прах, който въздушните течения разпределиха равномерно по цялата планета. Каква беше причината за този последен инцидент в историята на човечеството? Най-вероятно убеждението, че хората имат свободната воля да променят всичко, за да постигнат някаква изгода единствено за себе си.
***
Сега, когато всички на планетата умират от някоя от острите клинични форми на лъчева болест, разбрах, че катарзисът на човечеството, който ни обещаваха науката, религията, литературата, музиката и изобразителното изкуство, няма да се състои. Изглежда еволюцията ни бе досаден низ от грешки, докато се опитвахме да променяме нещата все в наша полза.
Нека сега опитат следващите.