Откриването на възможни нови сили в природата не е повърхностна задача. Откриването на гравитацията, свързвано със съмнителната правдоподобност на експеримента на Нютон с ябълката, е твърдо установено в популярната култура. През януари 1986 г. Ефрем Фишбах, професор по физика от университета Пърдю, Индиана, САЩ, е имал своя шанс да остави отпечатък върху колективната памет. Неговата работа се появи на първа страница на Ню Йорк Таймс, след като той и неговите съавтори публикуват проучване, разкриващо примамливата възможност за съществуването на една пета сила във вселената. Със статията си, публикувана в EPJ H, Фишбах стимулира безпрецедентно количество от научни изследвания на петата сила в гравитационната физика, въпреки че нейното съществуване, както е формулирано първоначално, не е потвърдено от експеримент.
По-рано, в края на 1980, Фишбах и колегите му анализирали отново данни от проучване от класическата физика, известно като експеримент на Етвиш, който сравнява ускоренията на проби с различен химически състав към Земята. Неговата интерпретация отива срещу предишното разбиране, което предполага, че ускорението варира в зависимост от химичния състав на елементите.
На теория тази сила би съществувала заедно с гравитацията, но ще се прояви при експеримент във формата на подобна на гравитацията сила с голям обхват, чиито последици биха се простирали към макроскопски разстояния. Тя се приписва на обмена на които и да са ултралеки кванти, които се предсказани в теории и които обединяват всички съществуващи сили под една еднородна теоретична рамка.
След трийсетина години на изследвания няма доказателства за съществуването на каквото и да е отклонение от предвижданията на стандартната гравитация във всеки мащаб на разстоянието. Не съществува и експериментално потвърждаване на първоначалния модел на пета сила, която трябва да е пропорционална на броя на барионите във взаимодействащите си проби.
Въпреки това продължава да бъде възможно наличието на различен вид пета сила, с различен характер от предвидената първоначално. Междувременно тази хипотетична сила е довела до развитието на много нови теории и нови експерименти. Така например тя стимулира търсенето на нови макроскопски области на гравитационната сила и предостави друго средство за изучаване на физиката на високите енергии.
Източник: Springer
Публикация: Ephraim Fischbach. The fifth force: A personal history. The European Physical Journal H, 2015