Астрономи са открили най-голямата и най-ярка черна дупка, виждана някога. Тя е древно чудовище с маса приблизително 12 милиарда пъти масата на Слънцето и датира от времето, когато Вселената е била на по-малко от един милиард години, пише Space.com. Мистерия е как черни дупки са станали толкова огромни за относително кратък период след формирането на Вселената, посочват учените.
Смята се, че в сърцата на повечето галактики има свръхмасивни черни дупки. Най-голямата, открита досега, има маса над 10 милиарда пъти тази на Слънцето. За сравнение, черната дупка в центъра на Млечния път е само между 4 и 5 милиона пъти масата на Слънцето.
Въпреки че дори светлината не може да избяга от мощното гравитационно поле черните дупки често са ярки. Това е така, тъй като са заобиколени от акреционен диск. Той се състои от газове и прах, които се нагряват и излъчват светлина, движейки се в поглъщащата спирала на дупката. Астрономите предполагат, че квазарите – най-ярките обекти във Вселената, съдържат свръхмасивни черни дупки, които отделят невъобразимо големи количества светлина.
До момента са открити 40 квазара, всеки от които с черна дупка около 1 милиард пъти масата на Слънцето. Сега учените съобщават за свръхмасивна черна дупка с маса 12 милиарда пъти масата на Слънцето. Дупката се намира на около 12.8 милиарда светлинни години от Земята и датира от времето, когато Вселената е била на възраст едва 875 милиона години.
Тази черна дупка, обозначена като J0100+2802, е не само най-масивният квазар, откриван някога в ранните години на Вселената, но и най-яркият. Той е приблизително 429 трилиона пъти по-ярък от Слънцето. Светлината от далечните квазари пътува до Земята милиарди години, затова астрономите всъщност ги виждат в момента, когато Вселената е била млада. По време на пътуването си светлинните лъчи преминават през интергалактически газове, които ги оцветяват. Анализирайки това оцветяване, учените получават информация за процеса на формиране на звездите.