Учени са открили начин за премахване на специфични страхове от мозъка, използвайки комбинация от изкуствен интелект и технология за сканиране на мозъка. Методът, публикуван в учредителното издание на Nature Human Behaviour, може да доведе до нов начин за лечение на пациенти със състояния, като пост-травматично стресово разстройство (ПТСР) и фобии.
Сканиране на мозъка, показващо информация, свързана с памет за страх.
Изображение: Ай Койзуми
Свързаните със страх нарушения засягат около един на 14 души и създават значително напрежение на психиатричните болници. В момента общият подход е пациентите да бъдат подложени на специална терапия, в която да се изправят срещу страха си, като биват изложени на него с надеждата, че те ще научат, че това, от което се страхуват, не е опасно. Тази терапия обаче е неприятна и мнозина избират да не се подлагат на нея. Сега екип от невролози от Университета в Кеймбридж, Япония и САЩ, са открили начин за несъзнателно премахване на запаметения страх от мозъка.
Екипът е разработил метод за четене и идентифициране на запаметен страх с помощта на нова техника, наречена „Декодиране на невронна обратна връзка“. Техниката използва сканиране на мозъка, за да наблюдава активността в мозъка и идентифицира сложните модели на дейност, които приличат на специфичната памет за страха. В експеримента в 17 здрави доброволци е създадена страхова памет чрез прилагане на кратък токов удар, когато гледат определен компютърен образ. Когато е бил открит моделът, учените са презаписали паметта за страха, като са давали награда на лицата, подложени на експеримента.
Учените споделят, че начинът, по който информацията се складира в мозъка, е много сложен, но използването на разпознаване на образи чрез изкуствен интелект сега позволява да се идентифицират аспекти от съдържанието му. Когато са предизвикали запаметяване на страх в мозъка, те са разработили бърз и точен метод за прочитането му чрез използване на алгоритми на изкуствен интелект.
Оказало се, че дори когато доброволците просто си почивали, имало моменти, когато показвали мозъчна активност, която отчасти имала характеристиките на запаметения страх, въпреки че те не я осъзнавали. Тъй като учените можели да декодират модела на тази активност, те решили да дават награда на лицата всеки път, когато този модел се появявал.
Екипът повторил процедурата след три дни. Когато моделът се проявявал, те давали парична сума на участника, като му казвали, че я е спечелил чрез мозъчната си активност, но не са информирали точно за каква активност става въпрос. Така те са искали да препрограмират предусещането за електрически шок в предусещане на нещо приятно.
И наистина, когато отново показали на участниците изображението, което преди било асоциирано с електрически шок, вече не се появявали нито потене, нито откривали дейност в амигдалата – центърът на страха в мозъка. Това означава, че учените са успели да намалят въздействието на страха, без доброволците да са осъзнати за това. Те се надяват да повторят успеха в по-мащабно проучване и след това методът да бъде внедрен в практиката.