[button link=“http://tvoite.technology/?page_id=383″ icon=“fa-th-large“ side=“left“ target=““ color=“b70900″ textcolor=“ffffff“]Статията е част от съдържанието на списание Твоите технологии, брой 4[/button]
[button link=“http://tvoite.technology/?page_id=543″ icon=“fa-th-large“ side=“left“ target=““ color=“0f5221″ textcolor=“ffffff“]Ако ти харесва направи абонамент[/button]
[button link=“http://tvoite.technology/?page_id=4059″ icon=“fa-th-large“ side=“left“ target=““ color=“f78a0c“ textcolor=“050505″]Абонирай се за информационен бюлетин[/button]
Ваню Кръстев
Само с ръчна раница и лаптоп, той избира географското си местоположение на воля, на базата на различни фактори – Wi-Fi скорост, средна температура, екзотична храна и разходи за живот. Всички тези неща имат малко влияние върху работата, която върши, но са част от начина му на живот. Нарича себе си дигитален номад. Взаимодейства си с градовете по начин, който е напълно различен от този на един турист, но няма статус на постоянен жител. Можете да мислите за него като за „краткосрочен независим емигрант“. За разлика от местните професионалисти, той не работи за голяма мултинационална компания в климатизирана офис сграда. Обикновено влиза в страната с туристическа виза, която подновява или се мести на друго място, когато изтече. Но за разлика от туриста, той не пристигна в чуждия град без никакви отговорности. За него пътуването не е непременно необходимо, за да си върши добре работата, но и не е нужно да бъде отседнал на едно място. Решението да не бъде на постоянен адрес, да не се грижи за недвижим имот, е това, което му позволява да води начин на живот, приличащ на вечно пътуване. Не е изненадващо, че много дигитални номади са хора с двойно гражданство или са израснали в семейства чиито членове произхождат от различни култури. Те са израснали с идеята за идентичност, която не е обвързана с национализма или пребиването на едно място.
Да усетиш пулса на града
Обикновено дигиталните номади са част от една географски разпръсната субкултура от професионалисти, работещи на свободна практика. Те се включват в глобалната икономика чрез безброй дигитални инструменти, достъпвани през преносим компютър. Сравнително ново явление са, за тях все още няма твърди статистически данни, но общата тенденция е броят им да нараства бързо. Причината е, че възможностите за добри доходи на свободна практика се увеличават, а урбанизиращите се градове предлагат същите удобства, както големите мегаполиси в Европа и Америка.
Дигиталният номад избира дестинациите си, не за да си почива на екзотични места, а за да осъществи потребността си от един по-различен начин на живот – да усети пулса на общностите в избрания град. Взима решенията си за това кой да бъде този град буквално на базата на това дали финансово е най-подходящ за него. Макар често да поствя снимки на завидни кулинарни приключения, номадството в чужди градове си има и своите недостатъци, включително намирането на адекватна интернет свързаност, от която неговият поминък силно зависи. Схващането, че дигиталният номад работи под мангово дърво в тропически оазис не отговаря напълно на реалността. Предпочитанията му са към глобализиращите се градове в по-западен стил, които са по-сигурни, предлагат помещения за работа с климатици и достатъчна интернет свързаност, а не екзотични предни линии на океана или крайбрежни кафенета. Може да звучи смешно твърдението, че дигиталният номад прекарва 16 часа в самолет, за да стигне до другия край на света и седне в Starbucks, но в него има голяма доза истина. Дигиталният номад всъщност няма чак такава свобода – в работата си той има срокове, други хора разчитат на него, така че за да бъде в състояние да работи от всяка точка на света, трябва да преодолява известни предизвикателства.
Но тези предизвикателства често могат да предоставят и възможности за дигиталния номад – няма как един чужд град да бъде опознат, ако той отседне в луксозен хотел за един дълъг уикенд. Ходене до местен лекар, посещаване на офиси на местната държавна администрация, обществената пералня или конфликт с местен Airbnb домакин (предпочитан начин за настаняване за повечето дигитални номади) – може да бъде далеч по-културно поучително от едно пътуване до националния музей. И тъй като дигиталният номад често трябва да остане там, където е най-добрата интернет свързаност, той е склонен да прекарва повече време в центровете на развиващите се градове в сравнение със средния турист, който офейква към местните туристически дестинации скоро след като кацне на летището.
Друго предизвикателство пред дигиталния номад е, че трябва да съхрани своята производителност, въпреки смяната на часовите зони. Фактът, че е в друга часова зона, не бива да се отразява негативно върху неговата работа и работното му време. Намирането на баланс между работа и забавление, когато е заобиколен от един вълнуващ нов град, изисква известна дисциплина. Обикновеният турист прекарва целия си ден в разходки и е напълно свободен да изследва новата среда. Като временен резидент, дигиталният номад първоначално винаги изгаря много енергия, за да намери подходяща Wi-Fi свързаност, места за хранене или магазини за хранителни стоки. Подобни нови преживявания могат да бъдат супер забавни, но и много изтощителни. И все пак – дигиталният номад оценява възможността да пътува, докато работи посредством технологии и устройства за дистанционна работа като привилегия. Те вярват, че този начин на живот им дава по-широк поглед върху това, което правят, и разширява техния мироглед, защото имат възможност да виждат и оценяват творческите решения на хора в различни части на света.
Дигиталните номади се самоорганизират
Въпреки че дигиталният номад е новороденото дете на икономиката на знанието, вече се забелязват първите признаци на самоорганизация. Възможностите за работа на свободна практика вече се обособяват в списъци с най-известните онлайн компании, които дават тази възможност. Сред тях са Task Rabbit, AirTasker, Mechanical Turk, oDesk, Elance и др. Налице са и списъци с най-добрите места за пътуване, изгодните възможности за придвижване от точка до точка, опции за настаняване и т.н. От една страна, целта на подобни инициативи е да се направи животът на интернационалния фрилансър много по-лесен и по-евтин. От друга, целта е дигиталните номади да се свържат един друг на принципите на самоорганизиращата се общност. Например сайтът Nomad.Network е онлайн инструмент, който събира и предоставя информация за други номади в определен район, статистически данни за жилищата и храните, точките за интернет достъп и скорост на свързаността, нивата на английски език на местната общност, данни за климата (по-добре е да не отидете там през дъждовния сезон) и т.н. Споделят се линкове за най-подходящите устройства, които би трябвало да притежава всеки един дигитален номад – многопортово USB зарядно, миниатюрен безжичен говорител, водоустойчиви чанти за техниката, портативни Wi-Fi рутери, мрежови адаптери, стойки за таблети, преносими USB монитори, миниатюрни скенери, безжични слушалки, джобни клавиатури.
Създателите на Nomad.Network определят себе си като мрежа от туристи, работещи навсякъде по света чрез лаптопи и смартфони. Целта е да обединят знания, съвети и ресурси, за да може животът на дигиталния номад да бъде по-безопасен и успешен. Успешен чрез възможности за откриване и контакт с нови клиенти, взаимопомощ и подкрепа, както и общи работни пространства. Безопасен чрез обсъждане на въпроси за данъци, оформяне на визи, здравно осигуряване, международно банкиране, местни закони и обичаи, поддържане на връзка с приятели и семейства.
Номадските професии
Преди няколко години основателите на инициативата International Freelancers Day излязоха с доклад със статистически данни около аспектите на работата на свободна практика. В него са обособени и десетте вида професии, които са най-подходящи за дигитално номадтсво – дизайнери, писатели, редактори, копирайтъри, преводачи, уеб разработчици, маркетинг специалисти, бизнес консултанти, виртуални асистенти и илюстратори. Споменати са и причините, поради които хората решават да работят на свободна практика. Когато ги попитали, защо са избрали този път, 28% казват, че искат да имат по-голяма свобода и гъвкавост. За 23% дигиталното номадство означава следване на страсти, а 13% твърдят, че предпочитат да са шефове сами на себе си. За 29% кариерата им на работещи на свободна практика не е планирана – те или случайно попадат в нея, или след като са уволнени или съкратени. Но има собственици на онлайн бизнеси, които работят от всяка точка на света – например от красивото хълмисто село Убуду в Бали. Друг пример е някой онлайн разработчик на софтуер, който започва от нищото, да изгради стопроцентов онлайн бизнес с няколко служители, пръснати по целия свят.
Споделено работно място
Коуъркинг (coworking) е термин, който описва един все по-популярен нов тип работна среда. Това е споделена работна среда, от която се възползват обикновено хората със свободни професии и често пътуващите в различни точки на света. Най-общо тази среда е специално място, в което се събират групи от хора, работещи независимо един от друг, но споделящи еднакви ценности. Те търсят потенциалната синергия, която може да възникне между тях, когато се трудят в едно и също пространство. Някои от местата за споделено ползване са създадени от самите дигитални номади или интернет предприемачи, които търсят алтернатива на работата в кафенета, изолацията вкъщи или самостоятелния офис. Коуъркингът се отнася не само към споделяне на самия офис, но и към създаването на общност. По този начин ползите от него излизат извън границите на самото пространство. В голяма част от случаите коуъркинг пространствата се създават около вече обособени общности. По-голямата част от тях са в областта на творческите индустрии и новите медии. Немалка част са уеб разработчици и програмисти, въпреки че границата между длъжностните характеристики е размита и много от тях се специализират в повече от една сфера. Голяма част са графични или уеб дизайнери. Много от тях са активни като консултанти, с акцент върху творческите индустрии. Представители на PR и маркетинг индустрията също участват сериозно в споделената работна среда. Журналисти, писатели, архитекти и художници също посещават коуъркинг пространства.
Коуъркинг пространствата в последните 5-6 години са се развили с много бързи темпове по целия свят. В България това започва да се случва през последните три години. В София се утвърждават Betahaus и SOHO, но има подобни места в Пловдив, Варна, Бургас, Русе. Върху такова пространство се работи и в Стара Загора. Типично за тези споделени работни пространства е наличието на базисни офис ресурси, услуги и консумативи, кухня, кафене, конферентни зали, тихи работни кътове и т.н.
А какво могат да направят онези компании, които имат свободно офис пространство? Могат да го споделят със стартиращи компании, предприемачи и професионалисти, които търсят офис без дългосрочно обвързване. Един от първите проблеми на всяка стартираща компания или намиращ се наблизо дигитален номад е намирането на място или офис пространство, подходящо за отдалечена работа.
[blockquote style=“4″]Една вечер на вратата в офиса на компанията ни позвъниха двама италиански програмисти, за да огледат работното място – споделя Цветелин Андреев, мениджър в софтуерната компания Dreamix. Компанията споделя свободното си работно място на Sharedesk.net (има и българска алтернатива – cowork.bg). – В замяна искаме интересна презентация за това, с което се занимават.[/blockquote]
И тук идеята е да се създава и поддържа професионална общност, която да подобри аурата на компанията.
Лаптопаджийски лагери
В по-широкия си смисъл концепцията за дигиталното номадство намира израз и в още една млада тенденция – преживяването на споделени ваканции между независими от местоположението си предприемачи и международни фрилансъри. Идеята зад т.нар. work away vacations/retreats е, че работното „място“ не е константа и може успешно да се трансформира от офис пространство в шезлонг на плажа или къща в планината, и че екипите могат да са ефективни и при гъвкаво работно време. Смяната на обстановката повишава продуктивността и предразполага за креативност. Хората са заедно през голяма част от времето (настанени са на едно място, идват заедно на работа, работят заедно, хранят се заедно и вечер се забавляват заедно), което е предпоставка за нови запознанства и ефективно сътрудничество.
Тази тенденция се заформя едва през последните години. Подобни инициативи се реализират главно на морето и в планината около съществуващи там coworking пространства. Такива има по бреговете на Бали – Индонезия, Калифорния – САЩ, Португалия, Испания, като повечето са подходящи за лятото. Респективно в Европа, на няколко места в Алпите се организират такива едноседмични ски/борд работещи ваканции, като хора от цял свят с онлайн бизнес и насоченост се събират, запознават и забавляват заедно, работейки.
Важно условие за местата, в които хората си почиват докато работят, е да има добра интернет свързаност, достатъчна за по-големи екипи, и общо работно пространство, позволяващо обмяната да вдъхновение и идеи. И тук самоорганизацията също е налице – в социалните мрежи се създават групи, в които се предлагат списъци с най-подходящите места за всички, които искат да поработят на море или на планина през летните месеци. В тези групи се обсъждат новите предложения, коментират се предимствата и недостатъците на всяко едно място, споделя се предишен опит.
Една прясна и набираща скорост инициатива у нас бе т. нар. лаптопаджиски лагер в Чепеларе. Под името „Офис в гората“ или co-workation (coworking + coliving + inspiration&vacation) организаторите предоставят оборудвана административна сграда с офиси и опция за настаняване на професионалисти на свободна практика, малки фирми и дигитални стартъпи, предприемачи и, разбира се, дигитални номади. От миналата година до сега мястото е посетено от международния екип на компанията SumUp, работеща в областта на картовите разплащания; екипа на стартъп компанията Swipes; фрилансъри в областта на BitCoin разплащанията; самостоятелни предприемачи, дизайнери, Java разработчици; дигитални номади от неправителствена организация и преводачи; хора от пловдивския онлайн проект Трендо и сайта за горещи оферти Grabo; дистанционно работещи служители на новозеландска фирма, екипи на децентрализираната софтуерна компания CampLight и международната компания, базирана във Варна First Online Solutions; финасовия отдел на разработчика на виртуализиращ софтуер VMware; служители на доставчика на дигитални инструменти и ИТ услуги StangaOne; екипа на варненската фирма за софтуер за управление на бизнеса COMPOSITY; както и екип на фирмата за прес-клипинг МЕДИЯ ЗУМ и група софтуерни разработчи на компанията Receipt-bank. Изглежда възможността за събуждане на креативните способности и работоспособността извън контекста на обичайните работни места започва все повече да вълнува и компаниите и професионалистите на свободна практика у нас.
[blockquote style=“2″]Хората са по-задружни, когато са заедно, защото прекарват по 24 часа по между си и споделят и обсъждат различни казуси и проблеми. Когато споделиш няколко напитки вечерта, това помага за работата следващата сутрин… В Чепеларе е страхотно – прекрасно слънце, хубави планини, много приятни хора, уникална храна! Невероятно – беше много хубаво изкарване и голямо забавление – коментира Марк-Александър Крис, съосновател на SumUp.[/blockquote]
[blockquote style=“2″]До момента имаме 160 повярвали ни ИТ туристи. Замисляме се за още по-грандиозен проект, в който „Офис в гората“ да е част от тях, а именно да превърнем Чепеларе в Силициевата планина за рестартиране на ИТ хора, споделят организаторите на лаптопаджийския лагер в планината,[/blockquote]
Технологично фокусирани общности
Представете си сега бъдеще, в което желанието за мобилност в работата и в междучовешките връзки стане толкова силна, че хората започнат да отхвърлят традиционния градски начин на живот, за да работят в технологично фокусирани общности. Подобно явление би могло да се нарече „масово цифрово номадство“ или с други думи – процес на обособяване на опитни и ентусиазирани професионалисти в хомогенни и процъфтяващи общности. Такива общности биха могли да се превърнат в световни субкултурни центрове, специализирани според начина на живот (като общностите на веганството и биологичното земеделие) или според споделени общи интереси (като например видеоигрите или хип-хопа). В този смисъл масовото дигитално номадство би създало интернет микрокултури, които концентрират хора, интересуващи се от определена тема или начин на живот. Когато членовете на подобни дигитални микрокултури достигнат критична маса, ще започне изграждането на здравословна и процъфтяваща общност. И тази общност няма да се задоволява с работа на парче, а с по-мащабни проекти, защото софтуерната автоматизация на всевъзможни бизнес процеси, заедно с интеграцията на различни дигитални инструменти за онлайн работа, ще им го позволи.
И не е задължително тези общности от дигитални номади да са извън компаниите или да се различават от корпоративните служители. Ако приемем, че в момента съществуват две крайности – корпоративни служители и дигитални номади, между тях започват да се появяват мостове като „Офис в гората“, SOHO, Cowork.bg, Escape the city.org (където апелират за това хората да напускат корпорациите и да живеят свободно) и много други. Подобни мостове всъщност бавно, но сигурно, променят компаниите. Екипи на различни организации започват да работят заедно, като се променя начинът, по който се дават задачи (например чрез вътрешна информационна система, в която има различни проекти, хората могат да кандидатстват за тях, да споделят идеи, да бъдат финансирани и т.н). С други думи – начинът на работа се променя, компаниите се променят, променя се и икономиката. Засега всичко това изглежда като едва забележими процеси, но в недалечното бъдеще промяната би могла да бъде огромна.
Сайтове за фрилансъри:
Статии за workation:
http://blog.sandglaz.com/tips-for-a-great-workation/
http://www.freshtilledsoil.com/fts-work-ation-in-costa-rica/ http://www.theglobeandmail.com/report-on-business/careers/the-future-of-work/the-rise-of-the-workation-vacationers-pack-their-jobs-in-their-suitcase/article13531514/
http://www.entrepreneur.com/article/240945
http://blog.expensify.com/2013/11/21/working-in-croatia/ http://www.ndtv.com/world-news/co-working-on-vacation-a-desk-in-paradise-729628
http://www.slideshare.net/PGi/company-workations-latest-work-trends-for-virtual-teams?ref=http://blog.pgi.com/2014/08/company-workations-latest-work-trends-for-virtual-teams/ https://www.americanexpress.com/us/small-business/openforum/articles/skiing-by-day-hacking-by-night-welcome-to-the-new-era-of-work-retreats/
Термини търсене в Google:
startup retreats
workation – vacation + work
coliving
workation retreat
Co-Working on Vacation
off-site retreat
co-working-co-living spaces
company retreat
coworkation
[button link=“http://tvoite.technology/?page_id=383″ icon=“fa-th-large“ side=“left“ target=““ color=“b70900″ textcolor=“ffffff“]Статията е част от съдържанието на списание Твоите технологии, брой 4[/button]
[button link=“http://tvoite.technology/?page_id=543″ icon=“fa-th-large“ side=“left“ target=““ color=“0f5221″ textcolor=“ffffff“]Ако ти харесва направи абонамент[/button]
[button link=“http://tvoite.technology/?page_id=4059″ icon=“fa-th-large“ side=“left“ target=““ color=“f78a0c“ textcolor=“050505″]Абонирай се за информационен бюлетин[/button]