Ето един интересен факт – преди глобалната икономическа криза компаниите можеха да си позволят да инвестиратв нови информационни технологии и да растат с големи темпове, дори когато ефективността на тези технологии не беше на необходимото ниво. По онова време CIO не изпитваха нуждата (а и не бяха притискани от никого) да правят добре основани, прецизно защитени инвестиции в софтуерни и хардуерни информационни системи. Сега нещата са различни – натискът върху CIO да създават и поддържат максимално ефективни ИТ организации, осигуряващи очевидна икономическа полза на бизнес инициативите, е много голям. Да има ИТ директор с икономическо образование би трябвало да цел на всяка компания, защото основната битка е в това да се предлагат все по-качествени ИТ услуги на все по-ниска цена. И тази битка се води на поле, в което технологиите стават все по-сложни и все по-свързани една с друга. И бизнес и ИТ потребители с все по-голяма охота търсят технологии, който по някакъв начин скриват цялата си “нечовешка” сложност зад по-приветливи интерфейси за управление и поддръжка.
Всичко трябва да е събрано, компактно, централизирано, с висока степен на автоматизация, да няма нужда от кой знае каква човешка намеса – CIO не могат да си позволят да увеличават ИТ персонала безкрайно. Те разбират, че големия резерв, който имат за оптимизация, се крие в подобряване на вътрешните процеси за управление и поддръжка на ИТ услугите, както и в по-доброто управление на външните доставчици на ИТ услуги. Скрити разходи? Рискове? По-добре е тези неща да са в доставчика на ИТ услугата, защото той има няколко предимства – може да разпредели своите инвестиции между много клиенти, което да го прави по-евтин. Освен това може да поддържа набор от специалисти, което го прави много по-професионален в доставката на ИТ услуги, отколкото компания, чиито фокус не ИТ. За нея остава да си обособи вътрешни ИТ звена, които да имат ноу-хау как да управляват доставяните улуги, как да следят за тяхното качество и как, асемблирайки ги, да поддържат бизнес процесите. Защо това е много важно? Защото се предполага, че вътрешното ИТ звено най-добре познава същността на бизнеса, който поддържа. Разбира по какъв начин средата, в която компанията оперира непрекъснато се променя и как това се отразява на ИТ услугите, които управлява. Оттук насетне основните пътища могат да бъдат два – или CIO да прегърнат идеята, че всяко разбутване на ИТ системите ще носи рискове за ИТ поддръжката на бизнеса и да ограничи броя на промените им, или да приемат, че промените са неизбежни и да създадат такава вътрешна организация, при която да могат да внедряват нови услуги и да променят съществуващите, като това се случва с минимален ефект върху наличността и качеството им.
Първия подход наистина поддържа стабилно качеството на ИТ системите и услугите, но пък спира да отговаря на актуалните потребности на бизнеса. Става нещо като “дай да не разбутваме нищо, тъкмо се го закрепили да работи добре, ще се оправяме с каквото имаме”. Възможен изход от подобна ситуация е да се купят нови услуги от външен доставчик позициониран в “облака” (Cloud Computing).
При втория подход ИТ звената превръщат управлението на ИТ услугите в конкурентно предимство пред останалите компании в бранша. Да предположим, че две конкурентни компании едновременно стигнат до извода, че определена нова услуга ще им донесе допълнителни приходи. Предимството ще е за тази, която първа успее да осигури ИТ поддръжката й – тя ще може първа да излезе на пазара и да привлече повече клиенти, съответно приходи.
Независимо обаче какъв подход ще бъде следван с развитието на облачните технологии и засилването на аутсорсинг индустрията, ролята на ИТ отделите се променя към това те да станат нещо като посредници при доставката и реализирането на ИТ услуги. При този модел ролята на CIO ще е да доставя хомогенни услуги на бизнес звената, независимо дали самите услуги се поддържат локално или са аутсорснати, или са закупени от друг доставчик на облачни услуги. Все повече компании ще оперират при модел, при който някои от ИТ услугите, които няма как да бъдат изнесени, ще се поддържат локално (поради технологични или регулаторни причини), а например CRM системите, офис пакетите или инфраструктурата ще се ползват от външен доставчик.
Бизнес лидерите започват да оценяват стратегическия потенциал на облака и неговата трансформираща стойност. Компании от среден и голям размер започнаха да търсят и да разчитат на опции, свързани с облачните изчисления. Появи се един сегмент от нови доставчици и решения, използващи последните технологии, за да оспорят традиционните ERP и понякога дори се опитват да ги преоткриват (повече или по-малко успешно). Посоката, в която бутат всички – и традиционните и новите ERP доставчици – е да изведат ERP системите по-близко до клиента, да ги направят по-достъпни, но всичко това за сметка на някой нови предизвикателства. Като например интеграцията между ERP системите и другите софтуерни решения. В зависимост от тяхната пазарна стратегия и бюджет за проучвания и развитие, доставчиците използват безброй различни подходи да се адаптират към променящата се нужда на своите клиенти и появата на нови технологии. Една от тях е все повече и повече ERP доставчици, особено за сектори като производство, да предлагат на своите клиенти възможността да се движат между локална инсталация към облака и обратно.
Въпросът е как големите, средните и малките фирми ще могат да се впишат в тази ситуация? Засега за облачните технологии може да се каже, че са стъпили здраво едва в няколко области, най-големите от които са CRM системите. Очаква се обаче през следващите няколко години “облачната” модата да обхване на практика целия бранш. Свързаните с интернет функционалности като съвместната работа и софтуерните ъпгрейди със сигурност се чувстват по-добре в “облака”, но спокойно можем да добавим, че всяка нова технология е потенциално готова за облака. Клауд базираните ERP системи могат да бъдат с много различни функционалности и компаниите могат да избират кои от тях да внедряват. Средните и големите компании, които използват облачни ERP системи, обикновено не го правят в тяхната пълнота, а като начин да надграждат вече съществуващите си ERP системи с допълнителна функционалност. Например една такава компания може да използва облачно базиран инструмент за набиране на персонал, с който да подобри работата на HR отдела, без да се налага да ъпгрейдва вътрешните системи. Просто облакът е лесен начин за добавяне на липсващи функционалности без да разбутват кой зане колко вече наличните ИТ платформи. Средните по големина организации също предпочитат по някакъв начин да не правят разходи за хардуер и неговата поддръжка, типични за големите ERP реализации, но да имат необходимите им бизнес функционалности. За тях облачните ERP решения са икономически привлекателно предложение. Стига обаче да преминат без сътресения през явлението наречено интеграция.
Факт е, че проблемът с коренно различните софтуери, които не могат да работят заедно, продължава, защото интересите около патентоването на технологии са по-големи от тези при използването на отворени стандарти. Освен това интеграцията на приложенията винаги е била мисъл, която хрумва по-късно на купувачите и в ерата на “облаците” нищо не се е променило. Софтуерът, облачен или не, продължава да се предлага в патентни опаковки и най-краткосрочният път за постигане на нирвана бе този, при който всичко се закупува от един доставчик. Появата на системите с отворен код (особено Linux) и бизнес приложенията, за които вендорите твърдят, че не са особено обременяващи и обвързващи, породиха различни линии на развитие – някои фирми предпочетоха отворения код, други смесица от отворен код и патентован софтуер, но всички те си имат главоболия с интеграцията. Свързването на данни, приложения и процеси между облака и on-premise системите е проблем, който възниква незабавно или твърде скоро. Може би разковничето е CIO да планират развитието на ERPкато част от външна екосистема от облачни играчи.
Заедно със софтуерните решения, професионалните услуги също са важна част от предлагането на едно ERP. Въпреки че всички тези системи предвиждат известно обучение, внедряване и подкрепа, средни и големи фирми се нуждаят от управление на промяната, бизнес моделиране на процеса, реинженеринг, и понякога, дори и организационна оптимизация. Колкото повече подобни неща стават достъпни, токова повече ИТ звената ще могат да осигуряват силни ERP функционалности и да променят безпроблемно ИТ услугите към бизнеса. Това ще даде отчетливата разлика между лидерите на бъдещето и останалите играчи.