Роботите са най-новите и блестящи медицински специалисти. Мистър Робото може да върши неща, които никой не иска да прави, както се пее в популярната песен на Стикс, Доктор Робото обаче може да прави неща, за които никой няма време в напрегнатата болнична обстановка – например да успокоява пациентите. В натоварените болници, където животът и смъртта мерят сили, компетентният робот може да помогне да се поддържа спокойствието.
Роботите все по-често са „наемани“ за работа в клинични среди, където тяхната подреденост и безпристрастност са ценени умения. Те започнаха кариерата си с раздаване на храна и разпределяне на хапчета, а един робот дори извърши операция с помощта на истински хирург. Но е възможно един ден роботите да се заемат и с диагностиката.
Ето как си разпределят работните места симпатичния доктор и многоръкия робот da Vinci
Хората често смятат хирурзите за арогантни, но какво да кажем за роботизираните такива? Хирургическата система „да Винчи“ използва роботика, за да помага на хирурзите да извършват минимално инвазивна хирургия. Малки, прецизни инструменти извършват действията на хирурга, управлявани чрез контролер, и предлагат на лекаря 3D изглед с високо качество на мястото на оперативна интервенция. Смята се, че така пациентите са по-малко травмирани и се възстановяват за по-кратко време. Просто, защото системата е роботизирана не означава, че тя е перфектна – системата да Винчи е споменавана в редица съдебни дела. Може би Google и Johnson & Johnson ще пробват по-успешни собствен хирургическа робот.
Google инвестира сериозно в роботиката през последните години и сега прави нова крачка напред – вкарва я в операционната зала. Гигантската търсачка си партнира с Johnson & Johnson по нов проект, насочен към напредък на хирургичната роботика. С други думи, Google разработва роботи, които могат да извършват операции (или поне да помагат при тях).
Следващият ви хирург може да е робот на Google.
Екипът на Google от отдела Life Sciences ще работи с медицинското устройство Ethicon на компанията Johnson & Johnson в тези свои усилия. Компаниите планират да обединят своята интелектуална собственост и опит, за да създадат иновативна хирургическа платформа, базирана на роботика, която интегрира най-съвременни технологии. Целта е да се подобри здравеопазването в операционната зала, така че да има полза и за хирурзи и пациенти.
Болничната храна е изключително лоша, но съставките, които тя осигурява са от съществено значение за подобряването на пациентите. Роботът Tug на компанията Aetheon е компактен бот, който може да транспортира и доставя храна, медикаменти, бельо, както и лабораторни проби. Той си проправя път по коридорите чрез вградена карта и интелигентна автономна навигация, като определя пътя си така, че да не плаши никого.
Ако трябва да ви се направи процедура по възстановяване на повърхността на коленната или бедрената става (нов метод, прилаган вместо цялостна замяна с изкуствена става), то е възможно вашият хирург да бъде подпомаган от Rio Robotic Arm Interactive Orthopaedic System. Рио и хирургът извършват т.нар. макопластия, с която се облекчават някои от симптомите на остеоартрита.
Болниците често са студени и стерилни, но тези японски роботи озаряват нещата. Роботите на компанията Tmsuk работят като рецепционисти и водачи в Централната болница Aizu, където те поздравят посетителите, носят багажа им и ги водят до мястото, където трябва да отидат.
Суперкомпютърът на IBM Watson например иска да помага за лекуването на рак. В сътрудничество с геномния център Ню Йорк (NYGC) устройството подпомага онколозите в ДНК базираните терапии при глиобластом – най-често срещания вид рак на мозъка, който убива повече от 13 000 американци всяка година. Според IBM лекарите са принудени да свързват масивни обеми от данни от пълното геномно секвениране към купищата медицински списания, нови изследвания и клинични записи сега, когато медицинската информация се удвоява на всеки пет години. Но бързият компютърен мозък на Watson може да бъде ключът към разкриването на нови ресурси и постигането на големи крачки към здравето на пациентите.
Роботите се вклиняват и в диагностиката. Илюстрация: Барт Кук
IBM Watson обаче се учи и да прави диагностика и препоръки за лечение. Това може да разбие здравеопазването по начина, по който технологиите се вклиниха в много други индустрии. То може да повдигне и въпроса дали са необходими лекарите? Точно колко далеч може да отиде автоматизацията в медицината е въпрос, който чака отговор? Но диагностиката е труден процес и според някои статистики повече хора умират от погрешни диагнози отколкото от самите болести. Дали това е вярно или не е трудно да се каже, но всеки знае, че човек е склонен на грешки – така лекарят може да не забележи или подцени някой симптом, който е по-определящ за заболяването от очевидните симптоми. Едва ли Watson ще е склонен към такива пропуски, независимо колко пациенти чакат на опашка пред кабинета му. Той няма да се умори, както това може да се случи с доктора.
Докато във фантастиката всеки вид самовъзпроизвеждащи се машини са с намерението да асимилират човечеството, то в реалния свят наноботите всъщност имат потенциала да бъде изключително полезни за нас. Малките роботи обаче ни поставят пред големи предизвикателства и понякога това изисква творчески решения. Например, учените вече успешно произвеждат наноботи, задвижвани от стомашната киселина.
Разработените в Министерството по наноинженерство в Университета на Калифорния „Изкуствени микромотори в стомаха на мишка: крачка към синтезирането на двигатели in vivo“ очертават опитa на екипа за създаване на по-ефективни наноботи за навлизане и подпомагане на биологичния организъм. За целта те използват мишки.
Докато досегашните наноботи са били тествани предимно in vitro, или извън тялото. За да тества наистина техните способности, биомедицинският екип е искал да създаде наноботи, които могат да работят in vivo или вътре в тялото. Но тъй като всеки, който е гледал Fantastic Voyage знае, че вътрешността на тялото може да бъде доста страшно място за малко нещо като нанобот, то е трябвало да се преодолеят някои препятствия. Първо, наноботите е трябвало да бъдат в състояние да измерват и издържат на киселинността на стомаха на мишката, в която са вкарани. На второ място, те е трябвало да бъдат в състояние да доставят техния терапевтичен полезен товар директно в целенасочената тъкан. И накрая, те не могат да оставят нещо токсично след себе в приемащото тяло, тъй като това би обезсмислило идеята на медицинското лечение.
Резултатите са показали, че наноботите не само понасят стомашната киселина, но всъщност я използват в своя полза. Синтетичните им цинкови микромотори се задвижват директно от киселината, докато достигнат дестинацията си. Когато накрая киселината ерозира двигателите, лекарството вече е пуснато, позволявайки тъканта да запази много повече от него. И тъй като наноботите са разтворени, не остава нищо, което може да отрови тялото. Три мухи са убити с един удар (киселинен).
Учените смятат, че експериментът е проправил път между нанороботиката и медицината, така че двете дисциплини да са си взаимно полезни и да се учат една от друга.
И нека забравим фантастиката, пълна с враждебни роботи, и да оставим машините да работят за нас,