Много организации, когато са изправени пред бюджетни предизвикателства, отлагат капиталовите си разходи (Capex) и търсят алтернативи на придобиването на нови хардуерни платформи, като например удължаване цикъла на живот на сървърите или разширяване на софтуерните лицензи. Процесът на разтягане на жизнения цикъл на сървърите има редица краткосрочни ползи по отношение на обезценяването на активите в продължение на дълъг период от време или удължаване на съществуващия лизинг. Но ако преходът към новите технологии е бил отсрочен твърде дълго, след това идва време, когато качеството на работа на хардуерната система и ефективността на разходите около нея спадат далеч зад разходните нива, които днес се предлагат от повечето производители на пазара.
Това е особено вярно през последните години, в които производителността на един процесор нараства два пъти всяка година, защото се появяват дизайни с многоядрени и многопроцесорни системи, които постигат много по-добра скорост на работа. Оказва се, че стратегията за въздържане от покупка на ново сървърно оборудване действително може да увеличи разходите за поддръжка на центъра за данни поради това, че:
· Разходите за поддръжка на хардуера нарастват с течение на времето, а производителността му изостава много повече от производителността на текущите оферти на сървърните производители;
· В по-старите модели сървъри енергийната ефективност не е толкова напреднала, което води до нарастване на разходите за захранване и охлаждане в последните години на жизнения цикъл на сървъра;
· Софтуерните приложения и системи отпадат, след като на пазара вече са достъпни текущите им версии, а сигурността изисква чести актуализации. След пет години употреба стойността на тяхната замяна се покачва.
Изследване на IDC (IDC Cost of Retaining Aging Servers, 2012) проучва много компании, които са останали на съществуващата хардуерна платформа дълго след първоначалното й въвеждане и след това са я модернизирали. Основният извод е, че когато тези организации са внедрили следващо поколение технология са установили, че увеличените възможности за мащабиране на новите сървърни системи и техните преимущества откъм захранване и охлаждане водят до значително намаляване на оперативните разходи (Opex). Допълнително съвременните сървърни производители проектират машините си да бъдат проактивни, намаляват усилията и знанията, необходими за работата със сървърни системи и постепенно деблокират автоматизацията, с което намаляват разходите за поддръжка и разходите за ИТ персонал. Освен това с придобиването на нови хардуерни системи се консолидира натоварването чрез виртуализация върху по-малко сървърни платформи в името на оперативната ефективност и намаляването на ИТ разходите.
Повечето организации продължават да купуват сървъри и ИТ оборудване и след първоначалната инвестиция да използват финансово „стандартната“ амортизация – често периодът е пет години. Обикновено това води до полезен жизнен цикъл на сървъра от три до седем години, в зависимост от вида на платформата, операционната система и вида на натоварванията, които посреща. Въпреки че повечето ИТ отдели заменят техните х86 системи на всеки три до пет години, те са склонни да задържат техните Unix сървъри, поддържащи критични натоварвания за по-дълги периоди от време – обикновено 5-7 години или повече, пак според натоварването. След придобиване и капитализиране на оборудването и началото на периода на амортизация повечето ИТ мениджъри избягват да правят допълнителни промени, което води до забавянето на актуализирането на системите или придобиването на обновяваща технология. Често те не подменят оборудването преди края на нормалния цикъл за амортизация, ако сървърите функционират правилно и посрещат изискванията за достъпност. Този подход към сървърна подмяна/подновяване пропуска важната оценка на актуалното състояние на хардуера и направените разходи. Вместо това се разчита на календара, за да се определи кога един сървър трябва да бъде сменен или центърът за данни да бъде освежен с нова технология. През това време системните администратори работят, за да подобряват и многократно да преконфигурират сървърите, за да подкрепят различни натоварвания, при това обременени от текущите разходи. Те не могат да насочат вниманието си към намаляване на разходите чрез придобиване или замяна на сървърите по-рано. В много случаи един цикъл на повтарящи се ъпдейти, патчове за сигурност и разходи за поддръжка и управление може да се ускори с течение на времето, ако жизненият цикъл на сървъра се удължи с четири години и повече.
Стремежът да се намалят капиталовите разходи е силен и това е разбираемо, като се има предвид сегашният икономически климат. Въпреки това ИТ мениджъри знаят, че необходимостта да се разглеждат оперативните разходи в рамките на центровете за данни е също толкова важно. Като се започне от края на 2000 г. и по време на периода на икономически спад, разходите за поддръжка и управление, заедно с разходите за захранване и охлаждане, рязко са нараснали. Например разходите за захранване и охлаждане са нараствали осем пъти по-бързо от разходите за придобиване на сървър, а разходите за поддръжка и управление – четири пъти. Всичко това означава, че оперативните разходи трябва да се държат под контрол или те ще изпреварят спестяванията, реализирани от отсроченото придобиване на нов съвременен сървър.
Данните на IDC показват, че в глобален мащаб периодът на заместване на технологиите е започнал, когато е станала факт възможността натоварванията да се консолидират на по-малко, но на по-мощни платформи. Тенденцията на преминаване към виртуални машини, които работят върху мощен хардуер, е ключът към подобряване на използването на ИТ ресурсите, както и за осигуряване на високо гранулирано управление на натоварванията. Освен това, докато сървърите стават все по-мощни с течение на времето, разходите за придобиване и енергийните изисквания за захранване и охлаждане спадат драстично.