С нарастването на броя на планетите, открити извън Слънчевата система, учени са забелязали нещо необичайно, пише Discovery News. По-голямата част от другите системи в Галактиката включват по-големи от Земята планети, които се намират по-близо до звездите си майки, отколкото Меркурий до Слънцето. “В нашата слънчева система планетите се намират на доста голямо разстояние една от друга, а в орбитата на Меркурий няма буквално нищо”, казва астрономът Грегъри Лафлин от Калифорнийския университет. “Основната характеристика на нашата система е, че вътрешната част просто липсва”, посочва той.
Една от теориите за образуването на нашата Слънчева система предполага, че в младите й години Юпитер спираловидно се е приближил навътре, понесен от гравитационната вълна на собственото си формиране. Гравитацията на Юпитер е помела по пътя си астероиди и протопланети. След това обаче се е образувал Сатурн, който е събрал достатъчно гравитационна мощ да противодейства на спираловидното движение на Юпитер, освобождавайки гигантската планета, така че да се премести обратно отвъд Марс. Така вътрешността на системата е останала празна и там са се формирали второ поколение планети, сред които и Земята.