6-стъпки за технологична трансформация на здравеопазването (на вниманието на министър Москов)
Благой Благоев
По време на презентация на неотдавнашната здравна конференция в Чикаго Шринивас Веламур, принципал на McKinsey & Co., даде много теми за размисъл на претъпканата със слушатели зала.
През последните 10 години здравеопазването е направилo огромни крачки във възприемането на информационните технологии, като например електронни здравни досиета, мобилни устройства и други, които подобряват безопасността на пациентите и увеличават ефективността на здравеопазващата организация, твърди Веламур, който е гуру в консултирането на ИТ в здравеопазването.
Но все по-съвременни цифрови технологии също бързо проникват в здравеопазването, включително социалните мрежи, големите данни, интернет на нещата, следващото поколение геномика, 3D печат и други. „Всички те ще се съберат заедно по вълнуващи пътища – отбелязва той. – Скоростта на промените е невероятна.“
Изображение: 3D печатът навлиза в здравеопазването
Вероятно Веламур не е запознат с българската система на здравеопазване, в която вълнуващите неща имат съвсем друг вкус – бити бебета, закъснели линейки, липса на лекарства, стачки, бягащи в чужбина лекари и т.н.
Технологиите дават възможност на потребителите да поемат по-голям контрол над техните здравни решения, заобикаляйки каналния ред и търсейки здравеопазване на базата на предлаганите грижи и ясни разходи. Тази цифрова революция има потенциала напълно да преначертае здравната екосистема, казва Веламур, както подобни цифрови революции трансформираха пътуванията, инвестиционните и други пазарни сектори.
За да се възползват напълно от трансформацията, здравните организации трябва да променят начина, по който те гледат на информационните технологии, казва Веламур.
Според него здравните ИТ лидери трябва да разберат следните неща:
1. Необходимо е да спрат да мисля за „ИТ стратегии“ и да се съсредоточат върху „дигиталната трансформация“. Досега здравните ИТ мениджъри са мислили как технологиите могат да подкрепят дейността и са съставяли бизнес планове, които са обхващали следващите от една до две години. Но планирането на събития за какъв да е период от време вече не работи, защото нещата се случват прекалено бързо. ИТ директорите и другите ИТ лидери трябва да реагират бързо на появата на нови технологии.
2. Необходимо е тези специалисти да осъзнаят, чете ще управляват ИТ, но няма да ги притежават. Технологиите, наложени от Google и Amazon, имат извънредно влияние върху това как ще се управлява данните и в бъдеще само няколко доставчици ще са склонни да притежават свои центрове за данни. ИТ отделите в здравеопазването е необходимо да мислят как да станат архитекти и брокери на услуги за данни, а не собственици на ИТ инфраструктурата.
3. Необходимо е да се премине също от системи за запис (като електронни здравни досиета) към системи на ангажираност. Веламур използва пример с AppleWatch, който позволява на хората да управляват своето здраве и фитнес.
4. Необходимо е да се изгради архитектура за много скорости и максимална гъвкавост. Здравните заведения трябва да имат най-малко „архитектура на две скорости“, казва Веламур, една, която се занимава с ъптайма, и друга, която се занимава с ангажираността.
5. Трябва да са наясно какви умения са необходими, за да се върви към цифрово бъдеще. Това не са програмисти на COBOL, казва той, това са учени по данни и експерти по потребителски опит, които ще бъдат агенти на промяната. Доставчиците ще трябва да създадат източник за тези таланти, тъй като няма достатъчно учени по данни.
6. Необходимо е да се управляват иновациите като портфолио. Има много стартиращи компании с интересни технологии, но кой ще бъде победител, пита той? Здравните заведения трябва да управляват своите технологични инвестиции като отделен портфейл – някои може да се управляват за възвръщаемост на инвестициите, а други трябва да бъдат държани за срив на пазара.
Или казано накратко ИТ лидерите в здравеопазването трябва да израснат от технически ръководител до дигитални иноватори.
Здравеопазването е един от най-големите консуматори на ИТ в света, както и движеща сила за развитие на нови технологии. Цифровото бъдеще не се вижда на хоризонта на българските здравни организации, нито в държавната политика. Но то е неизбежно, ако искаме да се превърнем в модерна държава.
