Изследване на английски, канадски и италиански учени предоставя това, което учените смятат, че е първото наблюдавано доказателство, че нашата Вселена може да е огромна и сложна холограма. Теоретични физици и астрофизици, изследвайки нерегулярности в космическия микровълнов фон („сиянието“ след Големия взрив), са установили, че има съществени доказателства в подкрепа на холографското обяснение на Вселената – или поне толкова съществени, колкото има за традиционното обяснение на тези нерегулярности, използвайки теорията на космическата инфлация.
Холографската Вселена е идея, предложа през 1990 г., която казва, че цялата информация, която сътворява нашата 3D „реалност“ (плюс времето), се съдържа в 2D повърхност на нейните граници.
Професор Костас Скендерис по математически науки от Университета в Саутхемптън, обяснява: „Представете си, че всичко, което виждате, чувствате и чувате в три измерения (и вашето възприятие за време) в действителност се излъчва от плоска двуизмерна област. Идеята е подобна на тази на обикновените холограми, където триизмерният образ е кодирана в двумерна повърхност, като в холограма на кредитна карта. Но тук цялата Вселена е кодирана!“
Въпреки че не е пример за холографски свойства, можем да мислим за тази идея като гледане на 3D филм. Ние виждаме във филма височина, ширина и най-важното – дълбочина, макар че в действителност всичко излиза от плосък 2D екран. Разликата при нашата 3D Вселена е, че ние можем да се докоснем до предметите и „проекцията“ е „истинска“ от наша гледна точка. През последните десетилетия напредъкът в телескопите и оборудването за наблюдение позволили на учените да откриват огромно количество данни, скрити в „белия шум“ или микровълните (частично отговорни за случайните черни и бели точки, които виждате на ненастроени телевизори), останали от момента на създаването на Вселената. Използвайки тази информация, екипът е успял да направи сложни сравнения между мрежите от функции в теорията на данните и квантовите полета. Те открили, че някои от най-простите квантови теории на полето може да обяснят почти всички космологични наблюдения на ранната Вселена.
Скица на времевата линия на холографската Вселена. Времето тече от ляво на дясно. Най-лявото обозначава холографската фаза и изображението е размазано, защото пространството и времето все още не са добре дефинирани. В края на тази фаза (обозначена с черна променлива елипса) Вселената влиза в геометрична фаза, която вече може да бъде описана от уравненията на Айнщайн. Космическият микровълнов фон е излъчен около 375 000 години по-късно. Моделите, запечатани в него, носят информация за много ранната Вселена и семената за развитието на структурите на звездите и галактиките на късната Вселена (най-вдясно).
Илюстрация: Пол Макфадън
Според учените, холографията е огромна крачка напред в начина, по който мислим за структурата и създаването на Вселената. Общата теория на относителността на Айнщайн обяснява много добре почти всичко в голям мащаб във Вселената, но започва да се разпада, когато разглеждаме произхода й и механизмите й на квантово равнище. Учените са работили в продължение на десетилетия, за да се съчетаят теорията на гравитацията и квантовата теория на Айнщайн. Някои смятат, че концепцията за холографска Вселена има потенциала да примири двете.
Учените се надяват, че тяхното изследване ще отвори врата за напредък в нашето разбиране на ранната Вселена и обяснение на това как са възникнали пространството и времето.
Източник: Университета на Саутхемптън
