Плазмените екрани 

Плазмените екрани работят с малки джобове с възбуден газ (ксенон и неон), променяйки ги в плазмено състояние. В това състояние електроните от този газ излъчват ултравиолетова светлина, която не е видима за човешкото око. Ултравиолетовата светлина след това се абсорбира и отново се излъчва във видимия спектър на светлината чрез фосфор, намиращ се във всяка клетка. Всеки пиксел се състои от три подпиксела – един червен, един син и един зелен. Колкото по-възбуден е газът, по-ярък е полученият цвят.

Пикселът не е възбуден непрекъснато, а в кратки импулси. Невъоръжено око го възприема като трептене. Някои хора са много чувствителни към това. Ефектът се намалява при по-висок клас модели, защото трептенето е много по-бързо.

Тъй като всеки пиксел излъчва собствена светлина, черните са наистина дълбоки. Когато телевизията иска да покаже черно, тя просто не излъчва никаква светлина за избраните пиксели. Също така има по-малко размазване на движението, каквото понякога се вижда на LCD екрана, защото газът спира да излъчва светлина, веднага след като спре да е възбуден.

Плазмените устройства страдат от време на време от задържане на изображението, ако показват едно и също изображение за много дълъг период от време. Това е подобрено много в последните няколко години и постоянните изгаряния вече не са проблем. Задържането на изображението, ако това се случи, обикновено ще изчезне след няколко минути. Вече не е нужно да се притеснявате за това, освен ако имате намерение да показвате статично изображение в продължение на дни без прекъсване. То е по-голям проблем при публичните дисплеи, където едни и същи статични реклами се показват непрекъснато.

LCD екрани

Един LCD екран се състои от две части: действителния дисплей с течни кристали и източник на светлина в задната част на екрана (наречен подсветка). Светлинен дифузьор е поставен между подсветката и LCD екрана, за да направи източника на светлина еднороден по екрана.

Екранът не излъчва светлина сам по себе си. Той действа само като филтър за блокиране на светлината на базата на броя на пикселите. Непрозрачността на един пиксел може да бъде контролирана чрез прилагане на електрическо поле към него. Ако на екрана трябва да се покаже черно, LCD пикселът ще се опита да блокира светлината напълно. Ако трябва да покаже бяло, ще я пропусне. Тъй като дисплеят е само филтър, черното няма да бъде толкова дълбоко, колкото при плазмения екран. Един LCD пиксел, дори и да показва черно, винаги ще пропусне една малка част от светлината.

 

 

 

 

 

 

Подсветката е зад LCD екрана

За разлика от плазмения LCD панелът не трепти. Той работи по метода на пробване и задържане, когато картината остава през цялото време. На някои телевизори обаче подсветката ще трепти, за да регулира яркостта си.

---

Вижте още:

Как работи HDR или колко по-реална може да стане телевизията

Деца хипнотизирани от телевизора

---

Прилагането на електрическо поле към екрана и осветяването му отзад изисква по-малко енергия, отколкото възбуждането на електроните в плазмения дисплей, като по този начин общата консумация на енергия от телевизора е по-ниска. Също така, светимостта на екрана може да бъде по-висока, тъй като подсветката може да бъде много ярка. Това прави LCD TV по-подходящи от плазмените телевизори за добре осветена стая.

Сравнение на консумацията и разходите за енергия при плазмените и LED телевизорите.

Ъгъла на гледане на телевизия (ъгълът към екрана, откъдето можем да виждаме картината) е ограничен, тъй като LCD екранът с филтър има дълбочина. Това е по-малък проблем в днешно време, защото дълбочината на LCD слоя е значително намалена, което сериозно подобрява диапазона на  ъгъла за гледане.

а)         

б)

 

Ъгъл, от който се вижда картината:

а) във възможностите на всеки телевизор;

б) необходим е доста по-широк ъгъл.

Има два основни вида подсветки, използвани в LCD екраните: CCFL и светодиодни.

CCFL (флуоресцентна лампа със студен катод)

Когато някой говори за LCD, той обикновено има предвид LCD екран  с подсветка CCFL (флуоресцентна лампа със студен катод). Ето как работи обикновен LCD екран. Подсветката е поредица от светлинни тръбички, поставени зад екрана. Те са много подобни на флуоресцентните лампи, които се използват почти навсякъде, но са по-малки.

Обикновена подсветка на  LCD екран

LCD дисплеите със CCFL подсветка са на път да излязат от пазара. Производителите са спрели да ги произвеждат, заменяйки ги с LED телевизори. Те имат същия екран, но използват светодиоди вместо CCFL тръбички за подсветката. Това намалява разходите за производство на телевизор.

LED

Един LED екран е всъщност LCD екран, но вместо да има нормална CCFL подсветка, той използва светодиоди (LED) като източник на светлина зад екрана. Един LED е по-енергийно ефективен и много по-малък от CCFL, което позволява по-тънък телевизионен екран. Маркетингът направи много шум около LED телевизорите, но единственото, което е променено в тях, е задната подсветка, така че всъщност няма подобрение на качеството на картината спрямо нормален LCD екран.

Налице са прототипи на реални LED телевизори. Те нямат LCD панел, а вместо него имат 3 малки цветни светодиода за всеки пиксел. Това би било много по-добре, но за съжаление производствената цена е твърде висока, за да бъде печелившо. OLED телевизорите са много подобни и да се надяваме, че ще станат ценово достъпни в рамките на няколко години.

Има три основни конфигурации на LED като подсветка за телевизионните екрани: пълен набор, периферно осветяване и директно осветяване.

Пълен набор

Този метод се счита за най-добрия тип LED подсветка, но може да се намери само в ограничен брой модели.

При LED екран с пълен набор светодиодите са разпределени равномерно зад целия екран. Това произвежда по-равномерно задно осветяване и осигурява по-ефективно използване на локалното затъмняване, тъй като това може да промени светимостта само на определена част от екрана.

Пълна LED подсветка

В някои телевизори, като XBR линията на Sony, се използват цветни светодиоди вместо бели. Технически това може да създаде още по-голяма цветова гама чрез съгласуване на цвета на подсветката с картината. На практика обаче едва ли ще забележите разликата.

Периферно осветяване

Това е най-разпространеният метод при LED телевизорите. При LED екран с периферно осветяване светодиодите са разположени в периферната част на екрана. В зависимост от телевизора те може да са около целия екран или само отстрани или отдолу. Това позволява на екрана да бъде много тънък.

Периферна LED подсветка

Това обаче може да предизвика някои петна по екрана да бъдат по-ярки отколкото други, например ръбовете. Този проблем се нарича замъгляване. Тo може да се види при гледане на тъмнa сцена в тъмнo обкръжение.

Директно осветяване

Така работят телевизорите от най-нисък клас. Подобно на метода на пълния набор, светодиодите са точно зад екрана. Въпреки това, има много малко от тях и те не могат да се контролират отделно, за да се съгласуват със светимостта на изображението.

Директна LED подсветка

Тези телевизори не са много тънки, защото е необходимо пространство зад екрана, за да се добавят светодиодите и да се разпространи светлината над голяма площ.