Изследователи от Харвардския университет са разрешили конфликт в оценките за това колко Земята ще се затопли в отговор на удвояването на въглеродния двуокис в атмосферата.
Този конфликт – между температурните диапазони, базирани на глобалните климатични модели, и палеоклиматичните записи и диапазоните, генерирани от историческите наблюдения – възпрепятстваха Междуправителствената група по изменението на климата на ООН да предостави най-добрата оценка в най-скорошния си доклад за това колко Земята ще се затопли в резултат на удвояване на емисиите на CO2.
Изследователите установяват, че при ниския диапазон на повишаване на температурата – между 1 и 3 градуса по Целзий, който се предлага от историческите наблюдения, не са взети предвид дългосрочните модели на затопляне. Когато тези модели се вземат под внимание, изследователите установяват, че температурите не само попадат в каноничния диапазон от 1,5 до 4,5 градуса по Целзий, но могат да бъдат възможни дори по-високи диапазони, може би до 6 градуса.
Добре документирано е, че различните части на планетата се затоплят при различни скорости. Земята над северното полукълбо, например, се затопля значително по-бързо от водата в Южния океан.
Историческият модел на затопляне е известен като бързия режим – поставяте CO2 в атмосферата и много бързо след това земята в северното полукълбо ще се затопли.
Но има и бавен начин на затопляне, който може да отнеме столетия, за да се реализира. Това затопляне, което най-често се свързва с Южния океан и източната част на Екваториалния Тихи океан, идва с положителни обратни цикли, които усилват процеса. Например, когато океаните се затоплят, облачното покритие намалява и бялата отразяваща повърхност се заменя с тъмна абсорбираща повърхност.
Изследователите са разработили математически модел за анализ на двата различни режима в рамките на различни климатични модели.
Моделите симулират представяния на затопляне като днешните, но показват, че силните обратни цикли се появяват, когато Южният океан и източната част на Екваториалния Тихи океан в края на краищата се затоплят, което води до по-високи температури, отколкото биха могли да бъдат екстраполирани от затоплянето досега.
Учените установили, че макар забавеният начин на затопляне да допринася в голяма степен за крайното количество глобално затопляне, той почти не е включен в днешните модели за затопляне. И те поправят тази „несправедливост“, която за съжаление не е в добрата посока,
Източник: ScienceDaily
