В новия брой на технологичното предаване „Connected“ по Дарик Радио с водещи Димитър Панев и Александър Александров, фокусът беше насочен към една изключително вълнуваща и динамично развиваща се тема – космическото предприемачество. Водещите очертаха мащабите на тази нова индустрия, чиито граници се простират далеч отвъд традиционните представи.
Цялото предаване можете да гледате тук.
Отправна точка в дискусията бе историческото листване на борсата на SpaceX – компанията на емблематичния предприемач Илон Мъск. Това събитие за кратко превърна Мъск в първия трилионер в историята, благодарение на бурния ръст на акциите на неговата компания.
Въпреки последвалия спад в пазарната оценка, компанията си остава изключително влиятелна. В последните години тя се превърна в спасителен пояс за САЩ, осигурявайки надеждно извеждане на хора и товари в орбита с ракетата Falcon 9, а разработката на свръхмощната система Starship обещава напълно да промени правилата на играта в сектора.
Димитър Панев и Александър Александров анализираха и бизнес модела на космическите компании, като посочиха сателитната система Starlink като най-успешното звено на SpaceX към момента. С мрежа, която вече наброява около 10 000 спътника, Starlink предоставя достъпен и бърз интернет дори в най-труднодостъпните точки на земното кълбо.
Традиционният модел на космическата икономика досега се ограничава предимно до преодоляване на земното притегляне и извеждане на товари в орбита с реактивни двигатели. Чрез Starlink обаче SpaceX показа, че най-голямата добавена стойност се крие в предоставянето на глобални услуги директно в орбита.
В предаването беше спомената и българската компания EnduroSat, която се развива с феноменален успех на световната сцена. С над 100 собствени сателита, изведени в орбита и наскоро привлечен нов рунд от рисково финансиране, EnduroSat е ярък пример за български успех.
Водещите поставиха този успех в по-широкия контекст на стремежа на Европа към технологичен суверенитет и независимост от американските технологични гиганти. Като друг пример в тази посока беше посочен и европейският проект за спътниково съзвездие Iris, който, макар и планиран в по-скромни мащаби, цели да подсигури независими комуникации за Стария континент.
Предаването разкри, че бъдещето на космическия бизнес далеч не се изчерпва със сателитния интернет. Около големите ракетостроителни компании се заформя изцяло нова екосистема от подсегменти.
Един от най-обещаващите браншове е производството в орбита. В условията на микрогравитация е възможно създаването на нови материали и компоненти с уникални свойства, които са изключително трудни или непостижими за изработка на Земята. Подобен революционен потенциал има и в космическата медицина и биология, където тестването на нови лекарствени молекули в безтегловност се оказва в пъти по-ефективно и бързо, привличайки иновативни стартъпи.
Водещите обърнаха внимание и на темата за космическия туризъм, която за момента не се развива според първоначалните свръхоптимистични очаквания. Проектът на Ричард Брансън – Virgin Galactic, въпреки успешния си пилотен полет, в момента е в преходен период и изисква разработването на изцяло нова ракета и самолет-носител.
Междувременно, на фокус излиза бъдещето на космическите бази. Настоящата Международна космическа станция (МКС) физически остарява и предстои да бъде пенсионирана в следващото десетилетие. Това отваря вратите за частната компания Axiom Space, която планира изграждането на първата по рода си частна космическа станция, конкурираща държавните проекти.
Една от най-фантастичните, но същевременно научнообосновани теми в дискусията бе добивът на ресурси от астероиди (минодобив). Астероидите съдържат огромни количества ценни метали като злато, платина и желязо, както и вода. Поради липсата на силна гравитация, тези ресурси се намират директно на повърхността им.
Александър Александров обясни, че количеството платина в някои астероиди е толкова колосално, че теоретично би могло да направи всеки човек на Земята милионер, макар икономически това да е невъзможно поради потенциалното обезценяване на метала. Водородът и кислородът от астероидната вода пък могат да се използват за производство на ракетно гориво директно в космоса, улеснявайки изграждането на бъдещите бази на Луната и Марс, без да се налага пренос на тежки товари от Земята.
Водещите на „Connected“ подчертаха също, че макар космическата икономика да изглежда вдъхновяваща, тя поставя сериозни регулаторни и правни предизвикателства пред човечеството. Липсата на ясна юрисдикция в Космоса повдига въпроси относно това кои закони се прилагат отвъд Земята и кой има правото да облага с данъци печалбите, генерирани в орбита.
Въпреки че пълното разгръщане на минодобива и мащабните космически бази може да отнеме десетилетия поради бавния технологичен темп, първите стъпки вече са направени.
