Overview

• Brand: NASA

В края на миналата година учени от наса НАСА обявиха, че на Марс е имало потоци вода – откритие, което коренно променя разбирането ни за геоложките процеси на обекти от Слънчевата ситстема, както и за възможността за живот извън Земята. Откритието бе направено, след като екип от изследователи фокусира наблюденията си върху характерните ивици върху минералите на повърхността на планетата, които в крайна сметка са довели до това НАСА да формулира доказателства за наличието на хидратирани минерали. Нови изследвания в тази посока предоставят убедителни аргументи, че водата не просто е текла на Марс, а най-малко две гигантски цунамита са преминали през повърхността на Червената планета.

[изображение: www.space.com]

Учените от изследователския екип на Planetary Science Institute в Tucson, Аризона, са първите, които повдигат въпроса за възможни цунами на Марс и с него те съживяват теориите за масивни океани, които в далченото минало са покривали повърхността. Тези марсиански цунами биха направили незначителни дори най-големите земни – според учените са достигали височина от над 120 метра и са навлизали стотици километри навътре в сушата.

За повече от четвърт век, липсата на установени последователно разположени брегови линии на постоянна кота, се е разглеждала като несъвместима с хипотезата, че е съществувал огромен океан на Марс преди приблизително 3,4 милиарда години. Нашето откритие предлага просто решение на този проблем – съществуването на наноси, типични за големите цунамита, вероятно характеризира бреговата линия на ранните марсиански океани, коментира Алексис Родригес, член на изследователския екип.

[изображение: Flickr]

Хипотезата за огромни цунами обяснява защо е възможно в момента да не са налице брегове на планетата, но океани все пак да е имало – унищожителната им енергия би могла да ги заличи и напълно да промени релефа на планетата.

Виж още:

Астрономите намериха първата обитаема планета, дали?

МК2 – най-новата луна, открита в Слънчевата система

По време на период от време, който разделя двете събития с цунами на Марс, нивото на океана е намалявало до образуване на по-ниска брегова ивица и климатът става значително по-студен. Доказателство за промяната на климата се отразява в морфологията на наносите, които се образуват от цунами. Те са богати на морски камъни, а когато вълната отстъпва назад в океана тя формира добре известните ни водни дири или канали, заявява Родригес.

Подобни канали са това, което ние в момента виждате на Марс, и което обикновено се тълкува като останки от древни потоци. Тази нова хипотеза за цунами на Червената планета изглежда е способна да реши много от тайните на топографията й, както и да осигури известни отговори на нетърпеливите въпроси на много учени.