Шпионски игри или защо Европа обяви за невалидно споразумението със САЩ за неприкосновеността на личния живот?

by tvoite technology , ноември 23, 2015

Тази статия е част от съдържанието на предстоящия (декември, 2015) брой на дигиталното списание Твоите технологии. Ако ти допада:

Направи абонамент! Виж предишни издания

Абонирай се за информационен бюлетин

Прочети статията „Предатели или герои: Сноудън и Асанж днес“

Европейският съюз обявява за невалидно споразумението със САЩ за неприкосновеност на личния живот заради шпионажа на Националната агенция по сигурност (NSA) на САЩ. Когато за първи път информация от Сноудън стана публично достояние, анализаторите прогнозираха, че това може да има дългосрочни последици. Изминалият период от време не допринесе особено за потушаване на страховете. Под патронажа на генерал Александър и с достатъчна подкрепа от затворени съдебни дела и тайни решения на Белия дом NSA започна да извлича данни от всеки възможен източник. Дори в случаите, в които NSA е имала право да разпореди на компаниите да предоставят частни записи, тя се е опитала да шпионира и извън тези рамки. Сега, след 2,5 години, някои от страните, които са били шпионирани, започват да си го връщат.

На 7-и октомври Европейският съд (CJEU) разпореди, че споразумението за лична неприкосновеност, което урежда обмена на данни между Съединените щати и Европа вече не е валидно поради неистовото прекаляване с правомощията от страна на NSA. От самото начало САЩ даде да се разбере съвсем ясно, че гражданите извън САЩ не се ползват със защити, когато става дума за събиране на данни.

Степента на защита, на която се радват гражданите на САЩ, сама по себе си е доста съмнителна – но правителството дори не се е опитало да прикрие своето намерение да шпионира всеки човек на планетата, който не е от Съединените щати. Понеже сега действащият закон на САЩ изисква от всички американски компании автоматично да се съобразят с исканията за наблюдение, то те не могат да гарантират неприкосновеността на личния живот и сигурността на данните в ЕС, които са уредени със законодателството на ЕС.

Проблемът обаче е по-дълбок. NSA не само твърди, че имат право да шпионира когото и да е, когато поиска и по всяко време, по каквато и да е причина – агенцията твърди, че имат право да съхранява такава информация за неопределен период от време, че лицата нямат право да знаят, че са предмет на разследване или да оспорват основанията, на които за тях се поддържат данни.

Ето цитат от разпореждането на Европейския съд:

Съдът постановява, че законодателство, позволяващо на общо основание публичните органи да имат достъп до съдържанието на електронните комуникации, трябва да се разглежда като компрометиращо същността на основното право на неприкосновеност на личния живот.

По същия начин Съдът отбелязва, че законодателство, непредвиждащо никаква възможност индивидът да търси с правни средства защита, чрез които да получи достъп до личните данни, свързани с него, или да постигне коригиране или изтриване на подобни данни, компрометира същността на основното право на ефективна съдебна защита, а съществуването на такава възможност е присъщо на принципа на правовата държава.

Така че, което се случва сега?

Съдът на ЕС ефективно анулира споразумението за лична неприкосновеност и върна въпроса в ръцете на регулаторите във всяка отделна страна. От този момент нататък всяка нация, член на ЕС, ще взема свои собствени решения за това как да си взаимодейства със САЩ по тези въпроси. Един потенциален резултат е, че американските технологични компании, опериращи в Европа, може да бъдат задължени да поддържат данните си местно във всяка страна, в която работят, или най-малко в рамките на самия ЕС. Фирмите също може да бъдат задължени изрично да отказват да предават тази информация на NSA, ако тя я поиска. Това може да създаде проблеми за американските компании. Например Microsoft в момента се бори с Министерството на правосъдието на САЩ за това дали компанията е принудена да предаде данните, съхранявани в ЕС, само защото Министерството на правосъдието ги иска.

Изкушаващо е да приветстваме това решение като победа за неприкосновеността на личния живот, но не можем да сме сигурни, че то ще промени нещата. NSA е доказала, че е напълно готова да се съюзява с чужди правителства за шпионски цели, което означава, че е възможно да получава същата информация, която получава в момента, чрез съюзяването с организации като GCHQ – организация за разузнаване и сигурност на Великобритания. Тези институции са работили ръка за ръка с NSA, за да събират информация за собствените си граждани и след това да й я предават. Междувременно лидерите в ЕС вече са притиснати да не приемат закона за криптиране – дори и когато такива практики са важна част от опазването на неприкосновеността на личния живот на гражданите.

Докато такива практики са извън закона, не е ясно колко сила има което и да е решение на Съда на ЕС. Най-малкото обаче това е опит да се окаже съпротива на нелепото надхвърляне на правомощия на NSA и да се покаже лицемерието, присъщо на всяко твърдение, че САЩ уважава поверителността и сигурността на чуждестранните граждани.